Европа отчаяно се опитва да се вкопчи в САЩ, които продължават напред и си поставят нови цели за сдържане на Азия, пише BZ. Атлантизмът, който десетилетия наред беше опора, се разпада. Европейският съюз трябва да се научи да води делата си самостоятелно, иначе ще се превърне безвъзвратно в „провинция в упадък“.
Ричард Саква *
ЕС се държи за САЩ. Но светът продължава да се развива. Европа рискува да се превърне в раздробен континент, намиращ се в упадък.
Моделът на атлантизма се руши. Този процес започна много преди избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. В обозримо бъдеще САЩ ще продължат активно да се намесват в европейските дела, но тенденцията сочи към оттегляне на Вашингтон. САЩ искат да се съсредоточат върху вътрешните въпроси и да посрещнат предизвикателството, което сами си поставиха – да сдържат нарастващите азиатски гиганти, Китай и Индия. Това се подпомага от редица фактори.
Визията за атлантическо единство беше прокарвана в продължение на осем десетилетия чрез създаването на общеевропейски модел на сигурност. В различни периоди този модел беше подлаган на съмнение, а високата цена на зависимостта от Вашингтон беше критикувана. Началото на Студената война през 1947–1949 г. беше отчасти свързано с обсебеността на Америка от идеята за борба с комунизма под лозунга на неясно дефинирания, но мощен концепт за „свобода“, което ограничаваше политическите възможности на Европа.
Съветският съюз предложи влизане в НАТО
След смъртта на Сталин през 1954 г. Москва предложи сключването на Европейски договор за сигурност, който първоначално изключваше САЩ от новите споразумения за сигурност, но по-късно беше изменен, за да включи Вашингтон. Съветският съюз дори предложи да се присъедини към НАТО, но Вашингтон бързо отхвърли това предложение. С други думи: съдбата на континента се решаваше не в самата Европа, а извън нея. След това загубата на политическа способност за действие само се засили.
В отговор на това президентът на Франция Шарл де Гол се върна към идеята за Европа като своего рода „трета сила“ в биполярното противопоставяне между САЩ и СССР и заговори за „Европа от Лисабон до Урал“. Тази идея в още по-амбициозна форма беше подета от Михаил Горбачов, който предложи създаването на „общ европейски дом“ от Лисабон до Владивосток. През 2008 г. президентът Владимир Путин говореше за „Голяма Европа“ с панконтинентален мащаб. Всички тези инициативи предизвикваха осъждане от страна на привържениците на атлантическата система на власт, които ги разглеждаха като опити да се забие клин между двете крила на алианса. Атлантизмът последователно се насаждаше в ущърб на панконтиненталния ред на сигурност.
Алтернативата на атлантизма днес не е някаква панконтинентална структура, както предлагаше президентът на Франция Франсоа Митеран с идеята за „конфедерация на Европа“, а по-малка Европа, която разчита единствено на себе си. Отношенията с Русия са безвъзвратно развалени, вероятно за цяла генерация или дори повече, докато Америка под ръководството на Тръмп се връща към защитата на интересите в своето полукълбо, които от основаването на държавата са били в центъра на външната политика на САЩ.
Днес Русия насочва износа на енергоизточници към други страни
Въпреки това светът се развива, и Европа рискува да се превърне в раздробена и упадъчна провинция. Загубата на евтина енергия от Русия не само повлия на конкурентоспособността на някои важни европейски индустриални сектори, особено химическата и промишлената индустрия, но и засили конкурентоспособността на промишлеността в Индия, Китай и някои други страни, тъй като Русия пренасочва износа на енергийни ресурси към тях.
Все по-влиятелните и мощни постзападни институции, като алианса БРИКС+ и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), не са антизападни, а постзападни организации. Те отхвърлят не само ролята на САЩ като хегемон, но и политиката на хегемонията като цяло. Европа все още не е готова за това. Вместо това тя е склонна да следва примера на САЩ при разработването на стратегии спрямо развиващия се Изток и Глобалния Юг.
*Авторът, Ричард Саква, е британски професор, преподава политически науки, специалист по Източна Европа и Русия.
Източник: https://www.berliner-zeitung.de
