![]()
Ниският икономически растеж, строгата бюджетна политика и затварянето на границата с Русия доведоха до рязко увеличение на броя хора, които търсят, но не могат да намерят работа. В резултат Финландия може скоро да изпревари Испания и да заеме последното място в ЕС по заетост.
Достатъчно е човек да се разходи из Хелзинки, за да забележи очевидното – няма обяви „търсим персонал“. Нищо общо с Париж, Берлин или Мадрид, където ресторанти, хотели и магазини постоянно търсят работници. Липсата на обяви за работа не е само особеност на столицата, а симптом на по-дълбока криза: страната, която дълго бе модел за ниска безработица и високо образование, се превръща в бреме за статистиката на ЕС.
Само за три години безработицата във Финландия е нараснала от 6% през пролетта на 2022 г. до над 10% – два пъти повече от средното за Европа. Така страната почти догонва Испания като държавата с най-висока безработица в ЕС. Въпрос е само на време дали това ще се случи до края на 2025 или през 2026 г.
Причините са две. Първата и най-очевидна – началото на руско-украинския конфликт, довело до рязко покачване на цените на енергоресурсите, особено на природния газ. Това принуди правителството да затвори източната граница (1300 км) и нанесе удар по предприятията, зависещи от търговията с Русия, подкопавайки доверието на потребителите. Санкциите, наложени от Брюксел, тежко засегнаха ключови отрасли като горската индустрия.
Вторият фактор е строгата икономия. Настоящото консервативно правителство, което дълго проповядваше бюджетна дисциплина, приложи същата политика и у дома – пренасочи средства от социалната сфера и икономиката към отбраната. Намаляването на инвестициите и публичните разходи (освен тези за военни цели) навреди на производствения сектор.
„Съкращенията на социалните помощи и увеличаването на ДДС още повече намалиха търсенето на работна ръка“, казва икономистът от Хелзинкския университет Нику Мяяттянен. „От макроикономическа гледна точка графикът на корекциите не беше най-подходящият.“
Икономическият растеж остава слаб. През 2023 г. БВП се е свил с 0,9%, а през 2024 г. е нараснал едва с 0,4%. Министерството на финансите очаква леко подобрение – около 1% през 2025 г., но това е твърде малко, за да се активизира трудовият пазар.
След кратко подобрение през май безработицата отново расте – през юни, юли, август и септември. Тенденцията е обратна на тази в Испания, където растежът надхвърля 3%. Финландия рискува да стане последна в еврозоната по заетост.
Вътрешни анализи и причини
Експерти от Банката на Финландия Петери Ювонен и Юхо Пелтонен посочват, че страната не успява да се справи с растящото предлагане на труд. Причините са три: по-късно пенсиониране, по-висока трудова активност сред младежите и приток на имигранти. Делът на работоспособните, родени в чужбина, се е увеличил от 6% през 2018 г. до 11% през 2024 г.
Спадът в строителството, започнал през 2022 г., също оказва натиск. „Активността остава много по-ниска заради високите лихви и увеличените разходи“, обяснява Мяяттянен.
В същото време предприятията съкращават персонал. Компаниите Metsä Group, Stora Enso и Valmet Automotive обявиха значителни намаления на работните места.
В доклад на ОИСР се посочват и други фактори: проблеми в търговията с Русия и слаб растеж на производителността, който се забави след финансовата криза и упадъка на Nokia. Крахът на технологичния гигант нанесе тежък удар на страна с население от едва шест милиона души. През последните години Nokia постоянно съкращава служители.
От север към юг
Южна Европа вече не е „черната овца“ по безработица. Сега северът има проблем. Разликата между Финландия и Испания е едва 0,2 процентни пункта (10,3% срещу 10,1%). От началото на годината безработицата във Финландия е нараснала с над 1 пункт, докато в Испания е намаляла с 0,5.
Финландската икономика буксува, докато испанската расте. „Продължително ниският БВП доведе до още повече проблеми на трудовия пазар“, призна Централната банка на Финландия в доклад от 1 юли. „Шансовете на безработните да намерят работа са на безпрецедентно ниско ниво.“
В момента свободните работни места са около 35 хиляди – най-ниското ниво за последното десетилетие. Разходка из няколко квартала на Хелзинки е достатъчна, за да се увери човек в това.
Източник: El País