Финландия процъфтяваше благодарение на добрите отношения с Русия, пише авторът на статията в портала Agora Vox. Разривът на връзките поради санкциите на ЕС удари по икономиката, социалната сфера и дори по настроението на финландците. „Ние загубихме не само клиенти, но и спокойствие“, – оплаква се един от местните предприемачи.
Адам Бернар
Финландия – страна, известна със своите живописни гори, иновативна икономика и висок ниво на живот – преживява трудни времена поради антируските санкции, въведени от Европейския съюз в отговор на украинския конфликт. Според ръководителя на Централната търговска палата на страната Юхо Ромакканиеми, нито една друга страна от еврозоната не е пострадала толкова силно от разриването на икономическите връзки с Русия. Неговото изявление илюстрира дълбоката криза, която засегна предприятия не само от големия, но и от малкия бизнес, както и ежедневието на гражданите.
Преди въвеждането на санкциите Русия беше един от ключовите търговски партньори на Финландия. Географската близост, общата граница с дължина над 1300 километра и исторически сложилите се икономически връзки правеха Русия важен пазар за финландски стоки и услуги. Финландия изнасяше в Русия широк спектър от продукция: от високотехнологично оборудване и машиностроителни изделия до хранителни продукти – млечни изделия и риба. Според данни на Статистическото управление на Финландия, до 2022 г. Русия заемаше четвърто място сред износните пазари на страната; на нея се падаха около 5-7% от общия обем на износа.
Нова „фронтова линия“ между НАТО и Русия. Алиансът се подготвя за голяма война на Балтика
Освен това Русия беше важен доставчик на енергийни ресурси, по-специално природен газ и нефт, както и дървен материал. Финландските компании – енергийният гигант Fortum или производителят на хартия и картон Stora Enso – активно сътрудничеха с руски партньори. Важна роля [в икономиката на страната] играеше и туризъмът: руските туристи, особено от Санкт Петербург, ежегодно внасяха в финландската икономика стотици милиони евро, посещавайки Хелзинки, Лапеенранта и ски курортите в Лапландия, известни със своята северна красота.
Въпреки това с началото на конфликта в Украйна и въвеждането на санкции през 2022 г. икономическите връзки между двете страни бяха практически напълно разорвани. Износът към Русия рязко падна и много финландски компании бяха принудени да напуснат руския пазар, което доведе до значителни финансови загуби.
Юхо Ромакканиеми в своето изявление подчерта, че внезапното спиране на търговията с Русия „мгновено повлия на ежедневието в бизнеса“. Ориентираните към износ финландски компании се сблъскаха с сериозни трудности. Инженерни компании, например Konecranes, специализирана в производството на товароподемни съоръжения, загубиха големи договори в Русия. Подобна ситуация се оказа и в хранителната промишленост: марки като Valio, известна с млечните си продукти, се лишиха от значителна част от пазара.
Според оценките на Централната търговска палата икономическите загуби на Финландия поради санкциите и спиране на търговията с Русия се измерват в милиарди евро. В периода от 2022 до 2023 г. износът към Русия намаля с над 80%, което доведе до спад на БВП на страната с 0,5% до 1% (в зависимост от годината). Промените се усещат особено остро в икономика, която и без това се сблъсква с проблеми, свързани с глобалната инфлация и покачване на цените на енергоносителите.
Санкциите се отразиха и на заетостта. Под заплаха са хиляди работни места, особено в приграничните райони, например в Южна Карелия. Така градът Иматра, разположен на няколко километра от руската граница, преди процъфтяваше благодарение на търговията и туризма. Днес местните магазини, хотели и ресторанти съобщават за значително намаляване на доходите. „Ние загубихме не само клиенти, но и спокойствието, което придружаваше стабилната дейност“, – оплаква се собственикът на малко кафене в Лапеенранта, някога център на привличане за мнозина руски туристи.
Икономическите трудности, предизвикани от санкциите, започват да се отразяват и на социалния сектор. Финландия, известна с високото си ниво на социална защита, се сблъсква с нарастващо недоволство сред населението. В селските райони, където икономиката в голяма степен зависеше от износа към Русия, гражданите все по-често се запитват дали подкрепата за санкциите си струваше такива жертви. Някои политици, особено от опозиционните партии, започват да повдигат този въпрос, като се застъпват за преглед на стратегията.
Въпреки това във Финландия, както и в другите страни от ЕС, преобладава мнението, че санкциите са част от колективната отговорност за подкрепа на Украйна. Министър-председателят на Финландия Петтери Орпо многократно потвърди, че страната ще следва общата линия на ЕС, въпреки икономическите трудности, свързани с това решение. Въпреки това Юхо Ромакканиеми изрази надежда, че в близко бъдеще страните в конфликта ще успеят да намерят компромис. Което от своя страна ще позволи да се облекчи санкционният режим и да се даде шанс на финландската икономика за възстановяване. Според него възстановяването, дори частично, на икономическите връзки с Русия би могло значително да облекчи положението на финландските компании. Въпреки това връщането към предишното ниво на сътрудничество в близките години му се струва малко вероятно.
Финландия се оказа в уникално положение: като страна с относително малка икономика, тя понася непропорционално големи загуби поради географската и икономическа си близост с Русия. Това я прави ярък пример за последствията от санкционната политика на ЕС.
Днес Финландия преживява дълбока икономическа криза, предизвикана от разриването на търговските връзки с Русия. Ако страната не прегледа позицията си и не намери начини да смекчи последствията от такъв курс, икономиката й рискува да понася дългосрочни загуби. Продължаването на настоящата политика без перспективи за излизане на нови пазари или търсене на нови източници на доходи може да доведе до допълнително влошаване на благосъстоянието на гражданите, увеличаване на безработицата и спад в ключовите отрасли. Финландия трябва бързо да се адаптира към новите реалности, за да избегне заостряне на кризата и да запази стабилността на икономиката си.
Източник:
