Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е излязла победителка от борбата за власт с върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Кая Калас, пише Welt. Анализаторите са единодушни: шефката на ЕК не е искала в Брюксел да се появи втори център на власт.
Автор: Кристоф Б. Шилц (Christoph B. Schiltz)
Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас е искала да направи Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) по-влиятелна на фона на нестабилната международна ситуация. Но човекът, който е трябвало да се заеме с тази задача, е предизвикал ужас в столиците на страните членки – както и у Урсула фон дер Лайен, която ловко е неутрализирала хода на Калас.
Това е бил ожесточен конфликт, продължил до съвсем скоро: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е излязла победителка от борбата за власт с главния дипломат на ЕС Кая Калас. Но борбата между двете жени се е оказала много по-дълбока от обикновен вътрешнобрюкселски спор.
Става дума за фундаментален въпрос: достатъчно ли е ефективна Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която под ръководството на Калас трябва да координира и влияе върху външната политика на Европейския съюз, за да се справи с новите заплахи за сигурността и с хаоса, който създава президентът на САЩ Доналд Тръмп?
Отговорът, който Калас е намерила след 11 месеца на поста, е ясен: категорично „не“. Ето защо бившата естонска премиерка е представила идея, по всяка вероятност вдъхновена от нейните най-близки съветници: германският чиновник от Европейската комисия Мартин Зелмайер трябвало да разчупи закостенелите структури на громоздката дипломатическа служба с около 7500 служители (от които 1650 в Брюксел) и да ѝ придаде нова сила.
Калас обаче явно е подценила реакцията, която това кадрово предложение ще предизвика – както в европейските столици, така и у фон дер Лайен: ужас.
Зелмайер е бил главен съветник на бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер (2014–2019) и е смятан за един от най-влиятелните чиновници в историята на Комисията. Прякорът му „Распутин“ е препратка към руския монах, който е имал огромно влияние върху царското семейство.
Роден в Бон и професор по право в Саарбрюкен, Зелмайер е известен с блестящ ум и огромна амбиция, но и с това, че поставя властта и егото си над всичко останало. В последните дни от ерата на Юнкер той е повишен светкавично до генерален секретар – най-високия пост в администрацията на ЕК. Европейският парламент тогава определя това като „действие, подобно на преврат“.
Фон дер Лайен обаче постъпва различно: през юли 2019 г. тя го освобождава буквално за минути. Изненадан, Зелмайер си тръгва с думите от филма Терминатор: „I’ll be back“ („Ще се върна“).
След това фон дер Лайен изпраща непопулярния германец във Виена като ръководител на малка, незначителна делегация на ЕС. В Брюксел саркастично коментират: „Зелмайер отива в изгнание“.
Оттогава 54-годишният политик неколкократно е опитвал да избяга от „виенското изгнание“, кандидатствайки за посланик на ЕС в Ню Йорк или Вашингтон, но му е отказвано поради липса на опит във външната политика. За кратко е имало шанс да се върне в Брюксел, но фон дер Лайен е блокирала идеята – не е искала втори център на власт.
През лятото на 2023 г. между двамата настъпва окончателен разрив: на публично събитие във Виена Зелмайер нарича плащанията на Австрия към Русия за газ „кървави пари“. Това предизвиква скандал, а ръководството на ЕК се чувства измамено от своя самоуверен служител. Следва вътрешен конфликт и окончателна раздяла. Година по-късно Зелмайер става посланик на ЕС във Ватикана.
По-късно настъпва неочакван обрат: няколко месеца назад Зелмайер получава шанс да стане заместник генерален секретар на ЕСВД в новия отдел „Геоикономика и междуинституционални въпроси“. Това би го направило втория по влияние човек след Калас, с достъп до всички посланици, Европейския парламент и столиците на държавите членки.
Зелмайер отново би бил на върха на световната политическа сцена — темите му щяха да бъдат Украйна, Газа, Америка и Китай.
„Отровното предложение“
Дали Калас не е осъзнавала какво предизвикателство представлява Зелмайер за фон дер Лайен? Или просто е решила да действа безкомпромисно? Както и да е, след редица разговори фон дер Лайен предприема решителен ход: миналата седмица, според информация на Welt, колегията на еврокомисарите по нейно предложение гласува създаването на нов пост — „пълномощник по въпросите на свободата на вероизповеданието“. Длъжността веднага е предложена на Зелмайер.
Така фон дер Лайен го изолира от Калас и нейното ведомство и го връща под контрола на Комисията. Сега Зелмайер трябва да реши дали да приеме тази треторазрядна позиция, да остане в безславно посолство във Ватикана, или да напусне след 22 години служба в ЕК. С един технократски ход председателката на Комисията надхитрява както Калас, така и Зелмайер.
Но реалният проблем остава: слабостта на Европейската служба за външна дейност.
„Проблемът на ведомството е, че има твърде малко пари, а държавите членки постоянно изпращат нови чиновници, чиято единствена цел е да следят ЕСВД да не предприема нищо, което противоречи на интересите на техните столици“, казва Ян Техау — дългогодишен директор на брюкселския център „Карнеги“, бивш служител в германското министерство на отбраната и настоящ директор за Европа в консултантската компания Eurasia Group.
По думите му нито една от големите държави членки не е подкрепила Калас в конфликта с фон дер Лайен. „Може да се спори дали Зелмайер е бил подходящ кандидат за реформиране на службата. Но всъщност държавите не желаят това. Те искат и занапред сами да решават външнополитическите въпроси.“
„В крайна сметка става дума за власт“, добавя Техау. „Кой ще взема решенията, когато Европа се сблъсква с нови заплахи? Калас искаше лидерска роля в ЕСВД — но фон дер Лайен е световен политически играч и не се нуждае нито от Калас, нито от Зелмайер.“
Според него ситуацията вероятно е била шок за Калас: „Като бивш министър-председател на Естония тя е свикнала с лоялни и ефективни служители. А в ЕСВД работят много леви южноевропейци, привлечени от социалистическите среди, с напълно различно разбиране за Америка и Русия от това на Калас.“
И така, в битката между фон дер Лайен и Калас победителката е ясна — фон дер Лайен. Но въпросът за това кой реално ще ръководи външната политика на Европа остава открит.
Източник:
