Франция и НАТО отново се оказват в центъра на политически дебат за бъдещето на европейската отбрана. Причината са променящите се позиции във френската политика. Според Politico Марин льо Пен подкрепя излизане от интегрираното военно командване на НАТО. Жан-Люк Меланшон застъпва сходна, но по-радикална позиция. Подобно решение няма задължително да означава напускане на самия Алианс. Париж обаче би получил значително по-голяма самостоятелност във военната политика.
Същевременно Франция може да загуби част от влиянието си върху оперативното планиране. Последиците биха били особено значими за отбранителните планове в Източна Европа. Сценарият около Франция и НАТО има ясен исторически прецедент. През 1966 година президентът Шарл дьо Гол предприема подобен ход. Тогава Франция напуска интегрираната военна структура, но остава член на НАТО. Решението цели възстановяване на по-голяма независимост на френската отбранителна политика. Страната се завръща изцяло в интегрираното военно командване десетилетия по-късно. Ново оттегляне обаче би дошло при значително различна геополитическа обстановка.
Европейските държави увеличават военните си разходи и търсят по-голяма отбранителна самостоятелност. Несигурността около бъдещата американска ангажираност допълнително усложнява ситуацията. Франция разполага със собствен ядрен арсенал и значителни военни способности. Това превръща всяка промяна в позицията ѝ в стратегически въпрос за Европа. Евентуалното оттегляне може да засили ролята на Германия и Полша в европейската сигурност. Двете държави вече увеличават своите отбранителни способности.
В същото време Париж би запазил възможността да провежда по-независима политика. Това е традиционна линия във френските дебати за стратегически суверенитет.Бъдещето на Франция и НАТО ще зависи основно от политическото развитие в страната. Засега става дума за сценарий, а не за окончателно решение.
Източник: pronews.gr
