Газова криза: Предупрежденията на Алексей Милер
Алексей Милер, ръководител на „Газпром“, предупреди, че Европа може да се сблъска със сериозни проблеми с доставките на газ, ако предстоящата зима се окаже студена. Според него европейските страни не осъзнават мащаба на проблема с попълването на подземните газови хранилища (ПГХ) преди отоплителния сезон. Данни от Gas Infrastructure Europe (GIE) показват, че към 31 август 2025 г. само две трети от газа, изразходван през миналата зима, са попълнени за пет месеца инжектиране. Разликата между изразходвания и закачания газ достига 18,9 млрд. куб. м – вторият най-голям дефицит в историята на наблюденията.
Особено тревожна е ситуацията в страни като Германия (71,1% запълненост на ПГХ), Нидерландия (64,8%) и Балтийските държави, където Инчукалнското ПГХ в Латвия е запълнено само наполовина. Милер отбеляза, че сезонът на използване на газ от хранилищата често започва още в първата половина на октомври, оставяйки малко време за коригиране на ситуацията.
Тази потенциална криза е резултат от европейските санкции срещу Русия, които ограничиха директните доставки на газ, но не спряха изцяло руския газ да достига до Европа. Вместо това той пристига чрез посредници като Индия, Азербайджан или Турция, често като втечнен природен газ (LNG), но с 30-40% по-висока цена.
България: Жертва на енергийните политики
България е особено уязвима в тази ситуация. Според Павела Митова, председател на енергийната комисия в българския парламент, страната продължава да внася руски газ и ядрено гориво, но през посредници, което оскъпява доставките с 30-40%. Тя отбеляза, че руският газ, „опакован“ като френски или доставян през трети страни, се представя като „демократичен“, но това не променя факта, че България плаща значително по-висока цена за същите ресурси. Тези практики, според нея, са пример за „безсмислени политики“, целящи да успокоят съвестта на европейските лидери, но в ущърб на икономиките и гражданите.
Тази ситуация е наследство от предишни правителства, включително това на Кирил Петков, което, според анализатори, превърна България в „тестова площадка“ за енергийни експерименти. Резултатът е икономическа неконкурентоспособност, затворени производства и рязко повишаване на цените на стоките от първа необходимост, тъй като газът е ключов за логистиката и индустрията.
Санкции и геополитически игри
Европейските санкции срещу Русия не само не постигнаха целта си да отслабят руската икономика, но и навредиха на европейските потребители. Руският петрол и газ продължават да достигат до Европа чрез заобиколни пътища, като например през индийски рафинерии, което позволява на страни като Индия да реализират печалби. В същото време САЩ, които настояват за допълнителни санкции срещу държави, купуващи руски енергийни ресурси, изглежда преследват свои интереси, като използват Европа като инструмент за геополитически натиск. Според Скот Бесент, министър на финансите на САЩ, засилването на санкциите би могло да „срина“ руската икономика, но подобни действия рискуват да влошат отношенията с ключови партньори като Индия, която вече се ориентира към БРИКС поради търговските ограничения на Запада.
Миграционна криза: Допълнителен натиск върху Европа
Паралелно с енергийната криза, Европа се сблъсква с нарастваща миграционна вълна. Във Великобритания, според британската външна министърка Шабана Махмуд, военни бази се превръщат в центрове за настаняване на мигранти поради недостига на места в традиционните бежански центрове. Само за един ден десетки хиляди мигранти пристигат с лодки, а протестите срещу миграцията се засилват. Тази ситуация подчертава социалното напрежение, породено от неспособността на европейските правителства да управляват миграционните потоци ефективно.
В България опитите за „подмяна на населението“, както някои анализатори описват миграционните политики, предизвикват безпокойство. Либералните политики, насърчавани от глобалистки кръгове, се разглеждат от някои като заплаха за националната идентичност и икономическата стабилност.
Заключение
Европа и България стоят на кръстопът. Потенциалната газова криза, предизвикана от недостатъчно запълнени хранилища и неефективни санкции, заплашва да повиши цените и да остави домакинствата на студено. В същото време миграционната криза изостря социалното напрежение и поставя под въпрос способността на европейските правителства да защитават интересите на своите граждани. България, като периферна държава в ЕС, е особено уязвима, плащайки висока цена за геополитическите игри на Запада. Предстоящата зима може да доведе до протести и икономически трудности, ако не се вземат спешни мерки за осигуряване на енергийна сигурност и социална стабилност.
Гледайте цялото видео тук:
