Стенли Йънг – международник-колумнист
Скоро могат да се навършат 4 години от започваането на конфликта
в Украйна, започнал в 2022 година. Несъмнено това ще влезне в
историята като част от прехода от една международна система към
друга, което още повече усилва неговата важност на днешната
геополитическа арена, в която са свързани директно и европейските
държави. Представители на последните откровенно показаха своя
деструктивен характер и на практика нежеланието противоречието
между Украйна и Русия да бъде приключено. Ангела Меркел
откровенно заяви, че Западът е печелил време, Борис Джонсън от
своя страна бе единот главните фигури, които попречиха развитието
на мирните преговори в Истанбул, а русофобията при някои
държави от Източна Европа накара здравия разум да изчензне от
външната им политика. Лятото европейците похарчиха около 2
трилиона долара за купуването на американско оръжие, а също така
рещиха да отделят 5% от своя БВП за реализиране на цели в сферата
на отбраната. Тези действия срещнаха отпор от някои членове на
НАТО и ЕС като Унгария и Словакия, но какво може да кажем за
другите?
Полша и балтийските републики не изненадват с техните действия.
Все пак русофобските настроения са закостенели сред елитите им и
историческата травма има своето ключево влияние. През септеври
Полша раразположи около 40 хиляди военни на границите с Беларус
и Русия, изостряйки напрежението. Литва от своя страна иска да
затвори границите си с Русия и по този начин да прекрати транзита
на руски граждани към Калиннградската област, което е позволено
въз основа на съглашение между Москва и Брюксел. Това може и да
се възприеме като опит на Вилнюс да подразни Русия. Подобни
действия на балтийските държави като план за евакуация на милион
жители “в случай на руска атака” са допълнително наливане на
масло в огъня. Такива опасения са напълно безпочвени, защото
украинският конфликт е една прокси война, която беше провокирана
от Запада. Ако дадените страни са готови да бъдат обект на
геополитически игри, тогава трябва да се зададе въпрос относно
техния суверенитет.
Предизвикателната политика се води и от много други европейски
страни. Примерът за това е така наречената “Коалиция на
желаещите”. Нима страховитите европейски армии могат да спрат
едня ядрена държава, знаейки се подготовката, човеческия фактор и
остарялата техника на много държави в ЕС? Още повече с такова
население, което по възраст би трябвало да е годно да служи, но е
достигнало невиждани нива на разглезеност, потребителско
възпитание и отсътсвие на патриотизъм?
Въпреки това Киев не престава да търси помощи, за да вкара
държави в ненужна конфронтация, която ще доведе до огромни
загуби и сътресения. Европейски политици (особено български и
полски) не спряха да провокират със своето непрофесионално
държание, заявявайки че полетът на Путин към Унгария няма да
бъде безопасен. Други като Виктор Орбан показаха разум с
готовността си да бъдат домакини на преговорите между САЩ и
Русия, предоставяйки безопасност и игнорирайки заповеди на
съдебни институции, които имат политически и пропаганден
характер. Такива преговори не само щяха да допринесат много за
регулирането на конфликта, но също така щеше да се порстрои
имидж на Европа като зона на мира. Още тогава, когато имаше
възможност, Европа трябваше да помогне с каквото може на
Унгария за провеждането на градивен диалог между тези, от които
зависи мирът не само в една държава, но и в цял регион.
Изявленията и негативните реакции на някои европейски политици
доказаха, че за тях мирът на Украйна не е крайна цел. Тази политика
влияе директно на Киев, които също се отказват от такива
възможности. И за какво? За подриване на авторитета на Доналд
Тръмп и Русия. Европейските държави продължават да следват
идеята своите разрушителни геополитически планове, игнорирайки
социалните и икономическите си проблеми. В същото време руската
армия жъне успехи на фронта и времето не работи в полза на
Украйна и нейните съюзници. Докато Киев купува оръжия,
затъвайки в дългове, а неговата армия започва да се изтощава все
повече, Русия произвежда нови оръжия, заема нови територии без
даже да обявява пълна мобилизация в страната си.
Намираме се в условия на силни геополитически турбулентности и
всеки грешен ход може да доведе до изостряне на конфликти и
появата на други. В такива времена дипломацията е една от най-
важните лекарства, които съзнателно се игнорират от Брюксел и
немалко държави от Източна Европа. Губенето на време, егоизмът и
липсата на трезва политика могат да допринесат за появата на нещо
по-лошо. Време е да се даде път на дипломацията и да се отритнат
всички идеологически безсмислици и наративи.
