![]()
Грегорио Сорджи и Антония Цимерман*
БРЮКСЕЛ — Брюксел спечели силен поддръжник в противоречивия си стремеж да изпрати милиарди евро от замразени руски държавни активи в Украйна.
Високопоставен служител от Германия, най-голямата страна в ЕС, заяви пред POLITICO, че Берлин е отворен към „нови, юридически издържани“ планове за използване на до 172 милиарда евро от замразени руски средства за подпомагане на военните усилия на Украйна — препратка към последната идея на Европейската комисия.
Идеята, първо съобщена от POLITICO, е да се вземат милиарди евро от руски държавни средства, които в момента се съхраняват в белгийски депозитар, да се изпратят в Украйна и да се заменят изтеглените средства с облигации, подкрепени от ЕС.
Чрез замяната на замразените средства с дългови инструменти, Комисията се надява да избегне обвиненията в незаконно конфискуване на собственост на руската държава — идея, която един дипломат определи като „юридически креативна“.
„Ние сме отворени да разгледаме нови, юридически издържани варианти на масата за използване на замразените руски активи,“ заяви Михаел Клаус, съветник по европейските въпроси на германския канцлер Фридрих Мерц, в писмени коментари пред POLITICO.
Берлин сега оказва натиск върху други страни да подкрепят плана преди неформалното събиране на лидерите на ЕС в Копенхаген следващата сряда.
„Това също ще бъде ключова тема за обсъждане на неформалния Европейски съвет,“ каза Клаус, който преди това беше посланик на Германия в ЕС.
„Украинците имат нужда от пари, за да продължат да купуват оръжия, а опциите не са много.“
Това е значителна промяна в позицията на Германия, която преди това беше предпазлива към всякакви иновативни идеи за използване на руските държавни активи, замразени след пълномащабната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г.
Поддръжниците на плана на Комисията твърдят, че той ще бъде юридически сигурен, тъй като технически няма да конфискува самите руски активи. Но някои, включително фирмата, която държи средствата, Euroclear, се опасяват, че това ще ги изложи на правен риск.
Френският президент Еманюел Макрон също изрази по-предпазлива позиция, заявявайки в интервю по-рано тази седмица, че „не можете да конфискувате тези активи от (руската) Централна банка“, защото това би нарушило международните закони.
Германското правителство, от друга страна, е решено да използва „заема за репарации“ за предоставяне на военна подкрепа на Украйна, вместо за възстановяване на повредени сгради и инфраструктура, според трима служители, запознати с разговорите, пред POLITICO.
Въпросът за 172 милиарда евро
По-голямата част от руските активи се държат от базираната в Брюксел финансова фирма Euroclear и са инвестирани в западни държавни облигации, които са се превърнали в пари в брой.
Комисията предложи да се използват тези средства — които възлизат на 172 милиарда евро, според двама служители, запознати с процеса — за финансиране на „заем за репарации“ за Украйна, като се оставят 13 милиарда евро от основните активи недокоснати.
Оттеглянето на САЩ от Украйна при президента Доналд Тръмп увеличи натиска върху ЕС да се активизира.
В опит да успокои Euroclear, Комисията предложи замяна на паричните депозити с безкупонни облигации на ЕС, гарантирани от членовете на блока.
Това ефективно би отложило въпроса за конфискуването на активите до момента, в който облигациите достигнат падежа си, чийто график все още не е определен.
Комисията ще представи официално предложение, когато има достатъчна подкрепа от повечето страни от ЕС.
Междувременно скептиците изразяват съмнения относно плана поради опасения, че той може да предизвика финансова нестабилност и да подкопае ролята на еврото.
„Искам да видя нещо писмено,“ каза президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в петък. „Но не съм единствената.“
* Камий Гийс също е с принос за този репортаж.
Източник: Politico.