Кирил Стрелников
Изявленията на президента на Русия Владимир Путин по време на заседанието на Съвета за сигурност на Руската федерация вчера може би представляват последен шанс за запазване на някакъв баланс в света и предотвратяване на устойчиво плъзгане към неконтролируема ескалация, чиято крайна точка неизбежно е пълномащабна война между колективния Запад и Русия.
С оглед на това, че руският президент не използва просто „свободни размишления“ за всичко добро срещу всичко лошо, а крайни и пределно ясни формулировки, наподобяващи финални инструкции на рефер преди схватка, ние сме свидетели на момент на истината, от който може да зависи много, ако не всичко.
Изявленията на Путин на Съвета за сигурност имат две нива на значение и са насочени към две категории получатели. Първото послание се свежда до предложението на Русия да се спре безумието и да се удължи спазването на ограниченията на Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (ДСНВ), който в момента на практика не действа. Според Путин „разрушителните стъпки на Запада значително подкопаха основите на диалога между страните с ядрено оръжие“, но Русия все пак „иска да опита да запази статуквото, създадено благодарение на ДСНВ“, тъй като „системата от споразумения между Русия и САЩ за контрол над ракетно-ядрените и стратегическите отбранителни въоръжения е почти напълно демонтирана“, а окончателното „изтичане на ДСНВ през 2026 г. означава изчезването на последното споразумение за пряко ограничаване на ракетния потенциал“.
Нашето предложение: ние сме готови да спазваме централните ограничения на договора в продължение на една година след 5 февруари 2026 г. — при условие, че САЩ предприемат аналогични стъпки.
Нашето предложение предоставя реален (но ограничен във времето) прозорец на възможности, за да се избегне ситуация, в която най-големите ядрени сили няма да имат никакви формални ограничения, и разрушава западния наратив, че основният източник на ядрена заплаха в света е Русия.
Това послание е насочено както към широката световна общественост („ние предупреждавахме и предлагаме“), така и към не толкова широките политически кръгове в САЩ, НАТО и ЕС, които все още запазват остатъци от здрав разум и елементарно чувство за самосъхранение.
Второто послание е още по-важно и още по-конкретно.
Владимир Путин заяви, че „Русия е готова да отговори на всякакви стратегически заплахи, при това не с думи, а с военно-технически мерки“. По този начин Русия предупреждава всички желаещи и осмелели се, че без колебание ще приложи военна сила в случай, че враждебни действия означават пряка атака срещу руските войски или инфраструктура.
Трябва да се отбележи, че това предупреждение прозвуча в навечерието на заседание на НАТО и извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, инициирано от Естония, както и предстоящото заседание на Общото събрание на ООН, където колективният Запад планира да обсъди провокациите, организирани от Киев и русофобското ядро на европейските страни. Напомняме, че Русия е обвинена в атака срещу територията на Полша с употребявани дронове без бойна част, както и в предполагаемо нарушение на въздушното пространство на Естония от бойни самолети на руските ВВС.
Очевидно е, че провокациите са имали за цел да представят Русия като агресор директно срещу Запада, за да се получат квазиюридически и квазиморални основания за пряко военно стълкновение с Русия под предлог „необходимост от защита от екзистенциална опасност“.
Макар дискусиите на западните страни тепърва да предстоят, техният основен мотив вече е пределно ясен.
Например, министърът на отбраната на Литва с характерната фамилия Шакалене поиска „свалянето на руски самолети, ако навлязат във въздушното пространство на страни от НАТО“, защото „това вече го направи Турция и не й се случи нищо“. Този подход дословно повтори президентът на Чехия Петър Павел, макар да отбеляза, че „в такъв случай ще бъдем на ръба на конфликт“. Според чеха рискът под измислен предлог е благородно дело, защото „не можем да позволим на злото да надделее“.
Ясно е, че самите европейски лимитрофи не биха си позволили подобно нещо без морална подкрепа отвъд океана. В скорошна статия за Bloomberg бившият главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа адмирал Ставридис даде на европейците отличен подтекст: „Дръзките руски нахлувания с дронове във въздушното пространство на Полша и Румъния изискват отговорни действия на НАТО във въздуха. <…> За осигуряване на безопасността на пилотираните въздушни съдове на Алианса може да се наложи неутрализиране на напредналите руски системи за ПВО С-400 — както на територията на Русия, така и в Беларус. Това вероятно ще изисква правила за водене на бой, позволяващи на изтребителите на НАТО да свалят не само руски дронове и ракети, но и пилотирани бомбардировачи и изтребители на Кремъл“.
И това е позиция не само на „бивши“, но и на най-активните „настоящи“.
На 15 септември в Киев, на конференция за европейската сигурност, специалният пратеник на Тръмп за Украйна генерал Келог „призова западните партньори да повишат нивото на риска при работата с Путин“, „да не вярват на изявленията на Путин за мощта на руската армия“ и „да не се страхуват от руско отмъщение срещу САЩ“.
Той повтори същите тези в интервю за The Telegraph на 19 септември, заявявайки, че ситуацията с дронове от руско производство в Полша не е случайна: „Това е тест — проверка на реакцията на Запада. И ние трябва да отговорим на това като на изпит. <…> Това е борба на доброто срещу злото. Путин е злото. <…> Единственото, което може да му се противопостави, е сила, мощ и решителност. Трябва да го спрем сега“.
Характерно е, че всъщност към пряк военен конфликт между НАТО и Русия призовава отговорен член на администрацията на Тръмп, което поражда много закономерни въпроси относно това какво в това е лично и какво е официално.
И точно за да се премахнат тези въпроси и съмнения, руският президент, от една страна, демонстрира готовност за резултатен диалог, а от друга — очерта твърдата ни позиция, която не допуска никакви двусмислици.
Няма съмнение, че влиятелни европейски сили сега отиват на всичко или нищо, за да склонят Доналд Тръмп към „силова дипломация“, защото техният прозорец на възможности изтича пред очите им.
Остава само един въпрос: на коя планета смятат да се скрият, ако техните влажни мечти внезапно се сбъднат?
Източник: РИА Новости.
