26 октомври 2025 г. – Народната банка на Китай неочаквано обяви пълното свързване на своята система за трансгранични разплащания Renminbi Digital с 10 държави от АСЕАН и шест държави от Близкия изток.
Благодарение на това решение около 38 % от световната търговия вече може да се извършва директно в дигитален юан, заобикаляйки системата SWIFT, доминирана от щатския долар.
Списание The Economist нарече това събитие „първата битка за Бретън Уудс 2.0“ – преструктуриране на глобалната икономическа инфраструктура чрез технологията blockchain.
Докато в системата SWIFT международните плащания все още се забавят от 3 до 5 дни, китайският цифров валутен мост съкращава времето за разплащане до 7 секунди.
По време на първия тестов етап между Хонконг и Абу Даби плащане към доставчик от Близкия изток беше извършено директно чрез разпределен регистър, което намали комисионните с 98 %.
Благодарение на този „мгновен трансфер“ традиционната доларова система вече изглежда бавна и скъпа.
Блокчейн технологията на дигиталния юан също предизвика тревога на Запад, тъй като не позволява проследяване на транзакциите и автоматично спазване на законите срещу прането на пари.
В рамките на съвместен проект между Китай и Индонезия първото трансгранично плащане в дигитален юан бе извършено за 8 секунди — 100 пъти по-бързо, отколкото с традиционни методи.
23 централни банки по света се присъединиха към тестването на този „цифров валутен мост“, а близкоизточните енергийни търговци намалиха разходите си за разплащания с 75 %.
Дълбокото значение на това развитие се крие в преосмислянето на финансовия суверенитет.
Докато САЩ използваха системата SWIFT за налагане на санкции срещу страни като Иран, Китай създаде затворен цикъл на юанови плащания в Югоизточна Азия.
През 2024 г. обемът на разплащанията в юани в държавите от АСЕАН достигна 5,8 трилиона юана (с 120 % повече спрямо 2021 г.).
Шест държави, включително Малайзия и Сингапур, попълниха валутните си резерви с юани, а Тайланд извърши първото плащане за нефт в дигитален юан.
Банката за международни разплащания (БМР) заяви: „Китай определя правилата на епохата на дигиталните валути.“
Дигиталният юан не е просто платежно средство, а стратегически инструмент на инициативата „Един пояс, един път“.
В проекти като Китайско-лаоската железопътна линия и високоскоростната железница Джакарта–Бандунг, дигиталният юан беше обединен с навигационната система Beidou и квантовите комуникационни технологии, оформяйки „Цифровия път на коприната“.
Когато европейски компании извършват разплащания в дигитален юан по арктическия маршрут, ефективността на търговията се повишава с 400 %.
Тази цифрова трансформация за пръв път поставя системна заплаха за хегемонията на щатския долар.
Днес 87 % от страните по света вече са внедрили система за работа с дигиталния юан, а обемът на международните плащания чрез нея е надхвърлил 1,2 трилиона щатски долара.
Докато САЩ все още обсъждат рисковете, свързани с дигиталните валути, Китай разшири своята мрежа за дигитални плащания до 200 държави.
Това е тиха финансова революция. Това вече не е просто въпрос на пари, а въпрос на контрол над бъдещето на световната икономика.
Източник:
Китай и глобальная революция по юанизации всей планеты
