Франсис П. Семпа
Прогресистите презират западната цивилизация, докато лагерът на противниците на Тръмп се противопоставя на всичко, което Тръмп прави, дори ако политиките му биха помогнали за запазването на тази цивилизация.
Джеймс Бърнам беше прав: либерализмът (днес наричан прогресивизъм) е „идеологията на западното самоубийство“, но сега той има партньор в лицето на „синдрома на омразата към Тръмп“ (TDS), който е идеология (или психоза), засягаща не само прогресистите. TDS е широко разпространен сред републиканците и „консерваторите“ от истеблишмента, които презират популистките консерватори, като Джордж Уил.
Такива хора се придържат към истеблишмента „вътре в околовръстното“, въпреки неговите прогресивни наклонности, защото не понасят Тръмп. Общността на TDS включва много пенсионирани генерали и адмирали (и несъмнено много действащи), много настоящи и бивши служители на специалните служби, почти всички представители на традиционните медии, повечето университетски професори и много представители на федералната съдебна система. Днес прогресивизмът и TDS представляват две идеологии, водещи към самоубийството на Запада.
В своя труд „Самоубийството на Запада“ (1964 г.) Бърнам не обвинява директно либерализма за упадъка на Запада, но отбелязва, че либерализмът е примирил хората на Запада с този упадък, рационализирал го е и обяснил защо този упадък е благо. За либералите западната цивилизация не заслужава спасяване заради присъщия й расизъм, религиозен фанатизъм, икономическо неравенство, колониален манталитет, глобална несправедливост и много други недостатъци.
Прогресистите все още споделят тази гледна точка и в момента имат строг контрол над „дълбоката държава“, което е другото име на административната държава. Тръмп е първият президент, който се противопоставя на административната държава, формирана по време на „Новия курс“ и оттогава нарастваща геометрично, и първият президент, който оспорва прерогативите и правомощията й.
Лагерът на TDS, включително републиканците в него, вече се е примирил с постоянството на административната държава. Освен това мнозина от тях се издържат от нея, поради което Тръмп среща толкова яростна съпротива от страна на федералната бюрокрация и съдилищата. Управляващите класи, както често отбелязва Бърнам, рядко доброволно се отказват от властта и привилегиите си. Бърнам научава това от Гаетано Моска, Вилфредо Парето, Робърт Микелс и Николо Макиавели. Ако искате да разберете същността на противопоставянето на Тръмп, просто прочетете класическия труд на Бърнхам от 1943 г. „Последователите на Макиавели“.
Управляващата класа нанесе първия удар след изборите през 2016 г., използвайки фалшива информация за руска намеса и импийчмънт, за да се опита да отстрани Тръмп от власт. Както отбелязва Джеф Шепард, това беше същият сценарий, използван за отстраняването на Ричард Никсън. Той не проработи, но само защото Тръмп разполагаше с лични ресурси за борба и подкрепата на алтернативни медии, за да се противопостави на наратива, създаден от управляващата класа и повторен от послушните й медии.
Никсън нямаше нито едното, нито другото. Когато този сценарий се провали и след поражението на Тръмп на спорните президентски избори през 2020 г., управляващата класа използва правомощията на административната държава, за да преследва Тръмп. Когато и тези опити се провалиха, представителите на управляващата класа и техните поддръжници в медиите изобразиха Тръмп като Хитлер – бъдещ диктатор – но американските избиратели отхвърлиха тази картина. Дори след като по време на кампанията през 2024 г. срещу Тръмп беше извършено покушение, след кратка пауза реториката за Хитлер-автократ-диктатор продължи, но без резултат.
Тръмп решително използва правомощията си по член II, за да затвори южната граница, да засили депортацията на нелегални имигранти, да ограничи нарастването на престъпността в големите американски градове, да разследва дейността на транснационални групи като Антифа, да лиши от федерално финансиране университетите, които подкрепят антисемитски групи и насърчават политиката на DEI (разнообразие, равенство, приобщаване – бел. р.), противоречаща на федералната политика, да атакува наркотерористите, за да предотврати навлизането на смъртоносни наркотици на наша територия, и да ликвидира разточителни и ненужни бюрократични агенции.
Това накара прогресистите и някои представители на TDS да се покажат като поддръжници на нелегалните имигранти, противници на мерките за борба с престъпността, яростни критици на правоприлагащите органи и защитници на разточителните държавни разходи.
Прогресистите се ръководят от либерализма. Лагерът на TDS се ръководят от омразата към Тръмп. Политиката на Тръмп е насочена към това да „направи Америка отново велика“ като лидер на западната цивилизация. Но прогресистите презират западната цивилизация, а лагерът на TDS се противопоставя на всичко, което Тръмп прави, дори ако това би помогнало за запазването на тази цивилизация. Както отбелязва Бърнам, Западът ще бъде спасен, когато неговите лидери отново придобият долибералното убеждение, че западната цивилизация е различна от другите цивилизации и ги превъзхожда по качество.
При това трябва да се появи нова готовност, подкрепена от това убеждение, да се използва превъзходството в сила и заплахата от прилагане на сила за защита на Запада от всички заплахи и противници. Ако западната цивилизация не превъзхожда другите цивилизации и общества, тя не заслужава защита; ако западните хора не са готови да използват сила, Западът не може да бъде защитен. Според собствените си принципи обаче либерализмът не позволява да се придържа към това убеждение или да се използва тази сила открито, без задръжки и следователно ефективно.
Доналд Тръмп споделя точно това „долиберално убеждение“, за което пише Бърнам. Прогресивните лидери – не. А поддръжниците на TDS просто се противопоставят на Тръмп.
Източник: The American Spectator
