Изборите в Чили поставиха страната пред най-дълбокия си политически сблъсък от десетилетия – сблъсък не само между двама кандидати, но между две диаметрално противоположни визии за посоката, идентичността и бъдещето на Чилийската републиката. Балотажът между комунистката Жанет Хара и консервативния кандидат Хосе Антонио Каст е не просто финален етап на изборен процес, а историческа развръзка, в която чилийското общество решава дали ще продължи по пътя на левите социални експерименти или ще се върне към ред, сигурност, икономическа стабилност и традиционни ценности. От резултатите на първия тур, доминирани от тревоги за престъпността, незаконната имиграция и институционалната нестабилност, става ясно, че огромна част от обществото е уморена от хаоса, който последните години донесоха. Възходът на Каст – от кандидат, определян като ултраконсервативен, до фаворит за президентския пост – не е изненадващ; той е естествен отговор на кризата на държавността, която Чили преживява.
Първият тур показа силно фрагментирано общество, но с ясно изразена тенденция: около 70% от гласовете отидоха при десни кандидати. Това е
политически земетръс, който не може да бъде обяснен само с антипатия към лявото управление, а с дълбоко обществено разочарование от неспособността на правителството на Габриел Борич да се справи с престъпността и нелегалната миграция. Венецуелският картел „Трен де Арагуа“, проникнал агресивно в страната, доведе до експлозия в броя на отвличанията, изнудванията и престъпността, подкопавайки самовъзприятието на Чили като най-стабилната държава в региона. В такава среда логиката на избирателя вече не се движи от идеологически идеали, а от потребността за елементарна сигурност.
Жанет Хара води на първия тур със 26,7%, което е исторически резултат за кандидат на Комунистическата партия. Но това предимство е относително и подвеждащо – не защото тя е най-предпочитаният кандидат, а защото десницата участва на първия тур раздробена. Със своите 24,1% Каст се оказа реалният победител, защото всички останали десни кандидати – умерени, консервативни, популисти и либертарианци – вече дадоха заявка, че на балотажа ще го подкрепят. Това означава, че на 14 декември Хара ще се изправи не срещу един човек, а срещу консервативен блок, който за първи път от десетилетия изглежда по-единен, по-уверен и по-силен от левия лагер.
Хара се представя като кандидат на социалната справедливост, изтъквайки увеличаването на минималната заплата и пенсионната реформа. Но в контекст, в който престъпността доминира публичния дебат, тези постижения звучат второстепенно. Левицата се опитва да представи миграцията като хуманитарен въпрос, престъпността – като социален феномен, а икономическите проблеми – като наследство от неолибералния модел. Но за обикновения чилиец реалността е друга: държавата не го защитава, кварталите стават опасни, на границите властва хаос, а институциите не работят. Това е провал не на десницата, а на управляващата коалиция – и избирателят го знае.
Каст, от своя страна, предлага ясни, прости и твърди решения: изграждане на гранична стена, масови депортации на нелегални мигранти, максимално строги присъди, нови затвори с висока сигурност, реабилитация на полицията и връщане на държавата към основната ѝ функция – защита на гражданите. Това, което левицата представя като „крайно дясно“, за милиони чилийци е просто здрав разум. Този тип политически програми намират подкрепа навсякъде по света именно в моменти на криза – от Европа до Северна Америка. Чили днес не е изключение.
Допълнително напрежение в кампанията внесе и новият режим на задължително гласуване. За първи път от десетилетия участие във вота е
задължително, като глобите за негласуване достигат 100 долара. Тази мярка, подкрепена основно от левицата, има за цел да увеличи легитимността на
изборите, но поставя въпроси за демократичната свобода на гражданите. Политическата принуда никога не е била част от консервативния модел на
управление – и това е още един елемент, който отчуждава част от избирателите от левия лагер.
Политическата битка не се ограничава само до президентския пост – променя се и целият състав на долната камара и част от Сената. Според
предварителните резултати десницата може да спечели мнозинство и в двете камари, което би довело до първото съчетание на десен президент и десен парламент от края на режима на Пиночет насам. За левицата това е кошмарен сценарий, но за мнозина чилийци – шанс за стабилизиране на държавата. Разбира се, десният блок не е хомогенен: той включва традиционни консерватори, популисти, либертарианци и представители на по-умерената десница. Но общият знаменател е ясен – връщане към ред и законност.
Картината става още по-многопластова с резултатите на антисистемните кандидати. Франко Паризи, десен популист и предприемач, събра почти 20% от гласовете. Йоханес Кайзер, либертарианец и медийна фигура, получи почти 14%. Това са кандидати, които олицетворяват новия дух на дясното в Чили – дух на недоверие към традиционната политика, на желание за дълбоки реформи и твърд подход към проблемите. Именно техните избиратели най-лесно ще подкрепят Каст на втория тур.
В този контекст изборите на 14 декември се превръщат в референдум за бъдещето на страната. И въпросът пред чилийците е пределно ясен: искат ли
продължение на левия модел, който доведе до институционална ерозия, ръст на престъпността, слаба икономика и миграционен хаос? Или са готови да дадат шанс на политика, който обещава ред, сигурност и възстановяване на държавността? Отговорът изглежда очевиден. Социолозите са единодушни, че Каст е фаворит. Той успява да събере подкрепа не само от твърдите консерватори, но и от разочаровани центристи, от хора, които симпатизират на либертариански идеи, както и от онези, които просто искат най-накрая държавата да работи.
Трябва да се подчертае и още един важен аспект: това не е избор между демокрация и авторитаризъм, както левицата се опитва да го представи. Това е избор между идеологически експерименти и прагматично управление. Между държава, която се опитва да решава всичко чрез данъци и социални програми, и държава, която поставя сигурността и икономическата свобода на първо място. Консервативната визия не предлага социален хаос – напротив, тя предлага възстановяване на реда, стабилността и националната идентичност.
Финалът на тази политическа битка предстои, но тенденцията е видима: Чили е на прага на дълбок консервативен завой. След години на ляво управление, кризи и несигурност обществото търси промяна. И тази промяна изглежда ще дойде под формата на силно дясно управление, подкрепено както от парламента, така и от широк обществен консенсус.
Страната е уморена от хаоса и търси ред. Уморена е от обещания и иска резултати. И в този исторически момент изборът, пред който чилийците ще се изправят на 14-ти декември, вероятно ще определи бъдещето им за десетилетия напред.
Автор: Веселин Киров
