Райнхард Лаутербах
Най-сигурният признак, че с конфликта в Украйна нещо не е наред, е когато бивши водещи политици започнат да говорят за пропуснати шансове за мир. Такъв е случаят, например, с бившия канцлер Ангела Меркел. Тя даде интервю за унгарското онлайн издание Partizan, в което, наред с други неща, заяви, че през лятото на 2021 г., заедно с Еманюел Макрон, е опитала да създаде формат за преговори между целия ЕС и Русия. Според нея Полша и Прибалтийските държави са саботирали тази инициатива, което вероятно е подтикнало Владимир Путин към решението да започне военна операция в Украйна.
Меркел наля масло в огъня. Отношенията между Германия и Полша достигнаха дъното заради нейното изявление за виновниците за СВО.
Сега в Полша, разбира се, цари голямо възмущение. Медиите изобилстват от заглавия като „Меркел обвинява Полша за съпричастност към конфликта в Украйна“ или нещо подобно, а бившият премиер Матеуш Моравецки в свой пост в X я нарече „най-вредния политик, който някога е бил в ЕС“. Въпреки това е показателно, че Павел Яблонски, друг политик от партията PiS, на същата платформа потвърди същността на описанието на Меркел за събитията от лятото на 2021 г.: да, Полша и Прибалтийските държави на ниво ЕС попречиха на приемането на решение за директни преговори между ЕС и Русия, защото искаха да предотвратят споразумение между Германия и Франция с Путин, както и „предаването“ на Украйна на Русия. Тогава, според Яблонски, Путин би получил това, което иска (нали не се твърди днес, че той иска да завладее цяла Европа?), а Германия – евтин руски газ. С други думи: фактът на саботажа от страна на Варшава и Прибалтийските държави на този – в ретроспектива – последен опит за посредничество не се оспорва от полската страна, а това, че тези държави се страхуват от германо-руско споразумение като дявол от тамян, е добре известно.
Въпреки това не може да се отрече, че Меркел сега не изглежда особено убедителна в ролята на неуспял миротворец. В крайна сметка, в интервю за вестник Zeit в края на 2022 г. тя сама призна, че никога не е приемала Минските споразумения на сериозно, които тя помогна да се сключат, и освен това се примири с факта, че Украйна не изпълни тяхната политическа част. Според Меркел целта тогава е била да се даде време на Украйна да възстанови армията си и да „натрупа сили“ (както се изрази сега). Но след това – в интервюто за унгарското издание – тя публично се учуди, че Владимир Путин „спря да приема Минските споразумения на сериозно“. В крайна сметка отново се наложи да се позове на пандемията, която не позволи на страхуващия се от зараза Путин да я погледне в нейните верни очи и да повярва, че тя не иска да го измами.
Дали Путин е бил толкова наивен, може да остане открит въпрос. Но преди да възхваляваме Меркел, трябва да помним, че тя оперира с полуправди.
Източник: Junge Welt
