Ростислав Ищенко
Човекът се отличава от тълпата по това, че може да бъде умен или глупав, докато тълпата не може да бъде умна, дори ако е съставена изцяло от гении. Затова хората създават общества, а тълпата се състои от активна протоплазма. Тълпата не мисли. Тя „знае“ и действа в съответствие с това „знание“, получено незнайно откъде.
Спомнете си кадрите от киевския Майдан, където местни рускоговорещи жени, явно отгледани още в СССР, „със знание на нещата“ разказваха как ще бъдат „приети в ЕС“ и как „всичко ще бъде наред“. Имаше и много мъже на същата възраст, с неизличимото клеймо на съветския интелектуалец (винаги недоволен от властта и материалното си положение). Те също „знаеха всичко“.
Само седмица след „победата на Майдана“ първите от тях вече стенеха, че „не са знаели, че ще бъде така“. С времето такива ставаха все повече. Но това изобщо не отмени „всезнанието“ на тълпата. Този организъм без мозък едновременно „знаеше всичко“ и „не знаеше, че ще бъде така“ по всякакъв повод.
Това съчетаване на несъвместимото може да се наблюдава и днес сред бившите привърженици на Майдана, които, изгубили борбата за надмощие в Украйна от по-зъбати конкуренти, „прозряха“, преместиха се в Русия и започнаха да искат от руското общество ласка и разбиране. Те винаги знаят как трябва да се побеждава Украйна, как да се „завоюват“ отдавна ненужните „симпатии на местното население“, как да се водят преговори с американци и китайци, как да се покорява космосът и Арктика, как да се „наказва Европа“. Но на въпроса „Кой го направи?“ винаги отговарят, снижавайки поглед: „Ами ние не знаехме, че ще бъде така“.
Това универсално оправдание за всичките им не просто грешки, а престъпления, винаги показва, че пред вас не стои човек, а фрагмент от тълпата – тълпа, сведена до единица, но все така „знаеща всичко“, готова да разкъса всеки, който не е съгласен с нея, но отказваща да носи отговорност, защото „искахме най-доброто“, „не знаехме, че ще бъде така“.
Тълпата винаги е малка част от обществото, но ако не срещне организирана съпротива от държавата, тя лесно парализира обществото, разрушава държавата и замества закона с волята на „всезнаещата“, но безотговорна тълпа.
Тези, които днес са на петдесет или повече години, се сблъскаха с ефекта на тълпата при разпадането на СССР.
Но щом Съюзът изчезна, част от активистите на същата тълпа започнаха да крещят, че „не са искали това“ и „не са мислили, че ще бъде така“. За разпадането бяха обвинени всички: „предатели на върха“, „западни служби“, народ, паднал по „дъвки и дънки“, но не и тълпата, която крещеше „партия, дай да управляваме“, а след като за миг грабна кормилото, изпрати страната в канавката.
Именно с това парализиращо влияние на тълпата върху обществото може да се обясни защо украинци, които не искат да воюват и се крият от ТЦК, когато биват хванати и изпратени на война, не обръщат оръжията си срещу властта, която безсрамно ги ограбва и убива, а покорно умират за нея в окопите.
Тълпата, която „не е мислила, че ще бъде така“, седи в Киев и в областните администрации, за пореден път „знаейки всичко“, докато парализираното от нея общество върви към своята гибел, следвайки дудката на гамелнския плъхолов. Всъщност обществото вече го няма – за годините на подчинение на тълпата то се атомизира, разпадна се и също се превърна в тълпа. Украйна се превърна в страна на две тълпи: угнетената управляема и угнетаващата управляваща. Не е изненадващо, че в резултат нейният президент стана човек, идеално въплъщаващ тълпата.
Зеленски не случайно беше популярен сред управляващата украинска тълпа. Той говореше на нейния език, чувстваше по същия начин, имаше същите мечти. На корпоративите, събиращи управляващата тълпа, в лицето на Зеленски идваше въплътената тълпа, която весело се шегуваше с някои особености на тълпата, без да засяга нейните основни принципи.
Сега някои смешни хора пишат, че Зеленски е бил „внедрен в украинската политика“, едва ли не наложен на украинското общество. Това не е вярно. Той винаги е бил в украинската политика. Политиката и политиците винаги са били обект на неговите шеги, и именно възможността да се разпознаят в тях събираше тълпата на концертите на „Квартал 95“. Освен богемно-политическата тусовка никой друг не ходеше там.
Масите гледаха по телевизията шоу, в което участваха както Зеленски, така и „елитът“, дошъл да се посмее на неговите гримаси. Така всъщност се оформи структурата на украинската тълпа: Зеленски като квинтесенция на тълпата на сцената, тълпата (управляващият елит) около сцената и обществото, бързо превърнало се във външен (управляем) кръг на тълпата пред екрана. Затова, въпреки многото проекти от типа „обикновен човек от народа“, „известен и успял с труда си“ (Кличко, Вакарчук с техните партии), народът избра именно Зеленски, идеално вписващ се в новосформираната тълпократия.
Затова Зеленски е и неуязвим, въпреки всички опити на нацистката опозиция на нацисткия режим да го свали. Във върха на германските нацисти по свое време също не застанаха социологът и геополитик Хаусхофер, историкът, филологът и пропагандист Гьобелс или заслужилите офицери от Първата световна война Рьом, Гьоринг и Щрасер, а истеричният ефрейтор и неуспял художник Хитлер, въплътил в себе си всички страхове, надежди, желания и стремежи на маргиналната ваймарска тълпа, в която бързо се превърна следвоенното дезориентирано германско общество.
Именно амбициозността, съчетана с интелектуално безсилие, прави Зеленски близък до всяка тълпа. От една страна, той е разбираем, не се отличава по нищо от средния представител на тълпата, от друга – предизвиква Тръмп, воюва с Путин, заради среща с него се събират европейски лидери. За обикновения представител на тълпата е приятно: „Щом може един клоун, бих могъл и аз“, мисли си той и си представя как язди бял кон, приемайки капитулацията на всички световни лидери наведнъж.
В същото време Зеленски, бидейки част от тълпата, се издига над нея. Но ако за самия Зеленски това е доказателство за признаването на неговата изключителност от тълпата, то за тълпата той е само гръмоотвод. Протоплазмата в тълпата не се страхува, защото „ние сме много“. В същото време протоплазмата винаги се страхува и мрази водачите, тъй като те до известна степен са отделени от тълпата, представляват някаква самостоятелна величина.
В случая с Зеленски обаче имаме абсолютно сливане: Зеленски = тълпа, а тълпа = Зеленски. С избирането на Зеленски украинската структура придоби такава пълнота, че е трудно да се намери някой, който би бил по-подходящ за тази роля. Затова всички провали и скандали, свързани с него и обкръжението му, не водят до усилване на някой опозиционен лидер. Дори започвайки да мрази Зеленски, тълпата вижда в него себе си: не учения, не офицера, не професионалния политик, а недоучилия Хитлер, на когото дълго не му вървяло в живота, но накрая успял да се изкачи „на върха“.
И тъй като всеки претендент за мястото на Зеленски априори е по-лош от него, на Запада (както колективния, така и индивидуалния) не му е изгодно да го сменя – по-добър няма да се намери.
Зеленски не се държи на властта заради талантите си, а заради бездарността на тези, които го избраха, които „не знаеха, че ще бъде така“, но все още виждат себе си в него.
Проблемът на тълпата е, че целият й потенциал е насочен към разрушение. Единственото, което тълпата може да прави съгласувано, е да скача. Затова, колкото по-пълно тълпата контролира обществото и държавата, толкова по-малко остават от обществото и държавата. Когато в държавата няма нищо освен тълпа, тогава и държава няма. Затова украинците не искат да сключат мир. Докато войната продължава, се запазва илюзията за съществуването на Украйна. С края на бойните действия ще стане ясно, че Украйна отдавна я няма – тълпата от украинци я е погълнала и вече търси нова плячка.
Източник: Украина.ру
