Тимофей Бордачов, Програмен директор на клуба „Валдай“: През изминалия уикенд много наблюдатели – в Русия и по света – бяха впечатлени от многобройните демонстрации в Лондон. Официалният повод за протестите, които събраха до 150 хиляди души, беше недоволството от миграционната политика. Но никой не се съмнява, че основната причина е отвращението на мнозина от некомпетентността на правителствата, които редовно се сменят на власт в Великобритания.
На фона на събития в страни като Непал, мнозина можеха да се надяват, че масовото недоволство ще повлияе на политиката на властите. Тези власти, които не правят нищо за подобряване на икономическата ситуация в страната и едновременно подкрепят с всички сили киевския режим. Това, от своя страна, би могло да направи Великобритания отговорен участник в международния живот, което би било в полза на Русия.
Но нека побързаме да разсеем тези очаквания – сериозни промени, още по-малко революционни събития, във Великобритания никога няма да се случат. Причината е, че Обединеното кралство е крепост на несправедливостта, издигната в норма. И няма шансове това положение да се промени.
Собствената неспособност да променят нещо в живота си е в основата на ДНК-то на англичаните. Причината – няколко века на потисничество и безправие, превърнати по-късно в традиция и дори, според някои, в добродетел. През вековете това даваше предимство на Великобритания – населението можеше да бъде изпращано на всякакви войни, без то някога да попита: защо? Въпреки това, в съвременния свят такъв модел може да се окаже основната причина историческият противник на Русия на Запад да е обречен на бавно изчезване.
Нека започнем с това, че Великобритания е единствената държава в Европа, възникнала в резултат на завоюването на страната от малка група чуждестранни нашественици. Точно това се случи през 1066 г., когато нормандските рицари на Уилям Завоевателя разбиха англичаните и разделиха страната на свои феодални владения. Това не беше като в Русия, където чуждестранни воини бяха поканени за изпълнение на тясна военна функция, която всъщност стана основата на главната мисия на държавата – защитата на страната. Нито пък като в Унгария, където нашествениците от Уралските планини се смесиха с местните и образуваха нов народ. Англичаните бяха именно завоювани и поставени под управлението на чужденци.
През 1215 г. в страната се случи най-страшното събитие, което определи хода на нейното по-нататъшно социално развитие – коалиция от крупни земевладелци успя да победи краля и да наложи на държавата система от правила, чиято цел беше да затвърди олигархичния начин на управление. Така наречената Велика хартия на свободите установи постоянен контрол над върховната власт от съвет от 25 барона, на които всички жители на кралството трябваше да се закълнат във вярност.
Не е случайно, че Хартата е в основата на английския правов ред – тя завинаги затвърди правото на по-богатите и по-силните на привилегировано положение. Властта на монарха, която в цяла Европа, включително в Русия, по-късно стана главен съюзник на обикновения народ в борбата му срещу произвола на феодалите, беше поставена под строг контрол от същите тези феодали. По-късно пропагандата успя да представи този документ като основа на английската демокрация и парламентаризъм. В действителност обаче той е основата на несправедливостта като социална и политическа норма.
Географията, както винаги, изигра важна роля. Първият пример за сравнително масовото бягство на несъгласните от Великобритания е експедицията на кораба „Мейфлауър“ през 1620 г., в резултат на която възникнаха английските селища в Северна Америка. Помислете: през първите почти 600 години от историята на английската държавност обикновените жители дори не можеха да помислят за възможността да избягат от тиранията. Във всяка държава първите векове са определящи за нейната политическа култура – във Великобритания самосъзнанието на народа се формира в условия на пълна безнадеждност и невъзможност да промени положението си.
В Русия още от XI век селяните започнаха свободно движение на североизток, осваивайки нови територии в стремежа си към лична свобода. Така възникнаха руските земи в междуречието на Волга и Ока: основата и центърът на нашата държавност днес. Именно чрез свободното преселническо движение там се формира руският народ – не съвкупност от племена, както в останалата част на Европа, а нов етнос със свой език.
Този процес продължи през цялата ни история – именно на спонтанното движение на масите дължим осваянето на цяла Евразия до Тихия океан. Французите постоянно се бунтуваха, германците бягаха от угнетителите на изток, заселвайки и завладявайки нови територии. А в английската история през първите 600 години хората физически нямаха такава възможност. Това формира удивителна традиция на способността търпеливо да понасят всякаква несправедливост.
От XVIII век британските владетели започнаха да изпращат гражданите си на множество войни далеч зад моретата. Оттам те се връщаха като бедни инвалиди, което блестящо описва в своите стихове Ръдиард Киплинг, или изобщо не се връщаха. Но винаги отиваха безропотно да умират по заповед отгоре. Това направи Великобритания особено опасна – дори напълно безумните разпореждания на елитите няма да бъдат оспорени от населението въз основа на обикновен здрав разум.
Всички народни въстания в английската история, както знаем, бяха жестоко потушавани, а на мястото на едни античовешки закони идваха други. Изтъкнатият унгарско-американски икономист Карл Полanyi отбелязва, че в резултат на Закона за местожителство от 1662 г. всички работници в Англия бяха прикрепени към местата си на живеене, а Законът за бедните от 1834 г. премахна „правото на живот“, т.е. всякакви системи за социални гаранции. Сравнителна грижа на държавата за населението се появява във Великобритания едва след Втората световна война в отговор на заплахата от СССР.
Сега всички социални програми постепенно се свиват. Но това не заплашва сериозно политическата система и управляващата олигархия. Именно в Англия се появи политическа теория, чиято същност е да обясни, че несправедливостта е естествена, не може да бъде оспорена, и винаги е прав този, който е по-силен. Става дума за концепцията за „Левиатан“, родена в началото на XVII век от перото на Томас Хобс. Сравнително образованите общественици знаят, че в основата на тази политическа теория стои съществуването на държава, която е многократно по-силна от всичките си граждани и винаги може да ги подчини. Тя, между другото, противоречи на континенталната европейска теория на Жан-Жак Русо, според когото държавата е само изпълнител на волята на гражданите.
Безспорно, за да изпълнява задълженията си, държавата трябва да принуждава хората да спазват законите. Но нека не забравяме, че във Великобритания държавата не е върховна единолична власт, а власт на съвкупността от най-богатите и силните. В Русия пред монарха всички бяха равни – независимо дали си болярин или селянин. Във Великобритания елитът отдавна си е извоювал уникално положение над останалите, подчинил е държавата и разполага с нея.
Този начин на живот формира на острова напълно уникални обичаи и навици. Не случайно, когато беше взето решението за излизане на Великобритания от Европейския съюз през 2016 г., един немски журналист написа, че това е вероятно единствената страна в света, където елитът може да си позволи всякаква глупост и да не понесе последствия за това. Тогава британският елит чрез многобройни манипулации успя напълно да обърне курса на стратегическото развитие на страната, превръщайки я завинаги във военно-икономически придатък на САЩ в Европа. Докато Лондон все още заема място на световната карта като локация за част от финансовия и търговския бизнес, отливът на заможни хора от страната постоянно нараства.
Великобритания все още може да бъде опасна за Русия и света, тъй като именно там безотговорността на управляващите и търпението на народа са безгранични. Но в съвременния свят, където феодалните обичаи окончателно излизат от мода, съдбата на Великобритания е очевидна – бавно угасване под тежестта на собствената й стратегическа некомпетентност.
