Каква е причината за кризата между НАТО и Русия?

В своето просветляващо и разумно научно изследване на региона, Frontline Ukraine: Crisis in the Borderlands , Ричард Сакуа пише – твърде правдоподобно – че​„ Руско-грузинската война от август 2008 г. на практика беше първата от​„ войни за спиране на разширяването на НАТО“; украинската криза от 2014 г. е втората. Не е ясно дали човечеството ще оцелее и една трета.”

Западът вижда разширяването на НАТО като добро. Не е изненадващо, че Русия, както и голяма част от глобалния Юг, имат различно мнение, както и някои видни западни гласове. Джордж Кенан предупреди още в 90-те години на ХХ век, че разширяването на НАТО е “трагична грешка“ и към него се присъединиха високопоставени американски държавници в отворено писмо до Белия дом, описвайки я като​„ политическа грешка от исторически мащаб“.

Настоящата криза води началото си от 1991 г. , с края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Тогава имаше две противоположни визии за нова система за сигурност и политическа икономия в Евразия. По думите на Сакуа, една визия беше за „По-широка Европа“, с ЕС в сърцето си, но все по-скоро свързана с евроатлантическата сигурност и политическа общност; а от другата страна имаше идеята за​„ Голяма Европа“, визия за континентална Европа, простираща се от Лисабон до Владивосток, която има множество центрове, включително Брюксел, Москва и Анкара, но с обща цел за преодоляване на разделенията, които традиционно измъчват континента.“

Съветският лидер Михаил Горбачов беше основният привърженик на Велика Европа, концепция, която също имаше европейски корени в идеите на Шарл Дьо Гол и други инициативи. Въпреки това, когато Русия се срина под опустошителните пазарни реформи от 90- те години, визията избледня, само за да бъде подновена, когато Русия започна да се възстановява и да търси място на световната сцена под управлението на Владимир Путин, който, заедно със своя сътрудник Дмитрий Медведев, многократно​“ призова за геополитическо обединение на всички​„ Голяма Европа“ от Лисабон до Владивосток, за да се създаде истинска​„ стратегическо партньорство“.“

Тези инициативи бяха ​„посрещнати с учтиво презрение“, пише Сакуа, и смятани за​ “прикритие за създаването на Велика Русия тайно“ и опит за​„ вбиване на клин“ между Северна Америка и Западна Европа. Подобни опасения се връщат към по-ранните страхове от Студената война, че Европа може да стане„ трета сила“, независима както от големите, така и от малките суперсили и преминаваща към по-тесни връзки с последните (както може да се види в Ostpolitik на Вили Бранд и други инициативи).

Отговорът на Запада на рухването на Русия беше триумфалистичен. Крахът на СССР беше приветстван като ​„краят на историята“, окончателната победа на западната капиталистическа демокрация, почти като че ли Русия получава инструкции да се върне към статута си отпреди Първата световна война на виртуална икономическа колония на Запада.

Разширяването на НАТО започна веднага, в нарушение на устните уверения към Горбачов, че силите на НАТО няма да се преместят, „нито един инч на изток“, след като той се съгласи, че обединена Германия може да стане член на НАТО – забележителна отстъпка в светлината на историята. Тази дискусия се запази в Източна Германия. Възможността НАТО да се разшири отвъд Германия не беше обсъждана с Горбачов, дори и насаме.

Скоро НАТО наистина започна да се придвижва отвъд, точно до границите на Русия. Общата мисия на съюза беше официално променена на мандат за защита​ “ключова инфраструктура“ на глобалната енергийна система, морски пътища и тръбопроводи, което й дава глобална зона на действие. Освен това, при решаваща западна ревизия на сега широко прокламираната доктрина “отговорност за защита“, рязко различна от официалната версия на ООН, НАТО вече можеше да служи и като сила за намеса под командването на САЩ.

Особено безпокойство за Русия предизвикват плановете за разширяване на НАТО към Украйна. Тези планове бяха изрично формулирани на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. , когато на Грузия и Украйна беше обещано евентуално членство в НАТО. Формулировката беше недвусмислена:​„ НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство. С ​победата на „ оранжевата революция“ на прозападните кандидати в Украйна през 2004 г. , представителят на Държавния департамент Даниел Фрид се втурна там и​ “с подчертана подкрепата на САЩ за НАТО и евроатлантическите стремежи на Украйна“, както разкрива доклад на WikiLeaks.

Притесненията на Русия са разбираеми. Те са очертани от учения по международни отношения Джон Миършаймър във водещото списание на американския истаблишмънт Foreign Affairs. Той пише, че “основният корен на настоящата криза [за Украйна] е разширяването на НАТО и ангажимента на Вашингтон да изведе Украйна от орбитата на Москва и да я интегрира в Запада“, което Путин разглежда като​ “пряка заплаха за основните интереси на Русия“.

„ Кой може да го вини?“ – пита Миършаймър, посочвайки това„ Вашингтон може да не харесва позицията на Москва, но трябва да разбере логиката зад нея.“ Това не би трябвало да е твърде трудно. В крайна сметка, както всички знаят,​„ Съединените щати не толерират далечни велики сили да разполагат военни сили където и да е в западното полукълбо, още по-малко по неговите граници.“

Всъщност позицията на САЩ е много по-силна. Не понася това, което се нарича официално„ успешно неподчинение“ на доктрината Монро от 1823 г. , която декларира (но все още не може да приложи) контрола на САЩ върху полукълбото. И една малка страна, която извършва такова успешно неподчинение, може да бъде подложена на​„ ужасите на земята“ и смазващо ембарго — както се случи с Куба. Няма нужда да питаме как щяха да реагират Съединените щати, ако страните от Латинска Америка се присъединиха към Варшавския договор, с планове Мексико и Канада също да се присъединят. Най-простият намек за първите колебливи стъпки в тази посока би бил​ “прекратен с изключителни предразсъдъци“, ако да приемем жаргона на ЦРУ.

С този смисъл, не е нужно да се гледа благосклонно на ходовете и мотивите на Путин, за да се разбере логиката зад тях, нито да се разбере важността на разбирането на тази логика, вместо да се отправят порицания срещу нея. Трябва просто да се осъзнае, че много неща са заложени на карта, буквално до въпроса за оцеляване на цивилизацията!

(Ноам Чомски)

Из книгата „Кой управлява света“ 2016 година.