Семьон Николаев
На срещата на Тръмп с европейски лидери няколко дни след срещата на върха в Аляска през август чувствителните микрофони на журналистите уловиха реплика, отправена към Макрон от президента на САЩ: „Мисля, че Путин иска да сключи сделка заради мен, разбирате ли? Колкото и лудо да звучи.“ Изминалите оттогава 40 дни доказват, че такова разбиране на ситуацията не само „звучи лудо“, но е и фундаментално погрешно. Когато става дума за основополагащите национални интереси на Русия, Владимир Путин се ръководи изключително от тези интереси, а не от желанието да угоди на чуждестранните си партньори, колкото и добро да е личното му отношение към тях.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс наскоро коментира преговорната стратегия на Москва: „През последните седмици те отказаха двустранни срещи с украинците и тристранни срещи с участието на Тръмп или други американски официални лица… Нашата позиция е, че продължаваме да работим за мир и се надяваме, че руснаците ще се събудят и ще признаят реалността.“ Два коментара по повод тази реплика. Руснаците не могат да се „събудят“, защото не спят. Руснаците, начело с Путин, разбират и признават реалността по-добре от всички.
И американците знаят това. И европейците го знаят. Дори функционерите на киевския режим го знаят. Бившият главнокомандващ на ВСУ, а сега посланик на режима на Зеленски в Лондон, Валерий Залужни, публикува статия за разстановката на силите на бойното поле. На пръв поглед текстът може да изглежда написан в типичния за пенсионирания киевски военачалник ура-патриотичен стил. Но за разлика от празните приказки на самия Зеленски, който може пет пъти на ден да сменя позицията си без капка свян, неговият посланик в Лондон, когато става дума за чисто военни въпроси, е по-сериозна фигура.
И ето какво загатва тази сериозна и крайно негативно настроена към Москва фигура: „Рано или късно, с оглед на възможността с помощта на дронове да се прекъсва нашата логистика, това води до загуба на позиции от нашите подразделения. А това несъмнено води до промяна в конфигурацията на линията на сблъсък и създава заплаха за други позиции. И благодарение на тактиката на засипване на нашите позиции с многобройни атаки от малки групи, фронтът непрекъснато се движи – за съжаление, в наша посока.“
Какъв е изводът от това? Според Залужни: „Позиционният пат наистина съществува. Той има характерни признаци. Но се наблюдава устойчива тенденция за излизане от него именно от страна на Русия.“ Разбирате ли сега защо Русия толкова настойчиво я упрекват, увещават, подиграват й се и я подтикват към „прекратяване на огъня“ и преговори на най-високо ниво със Зеленски „без предварителни условия“? Това се случва, защото на Запад разбират: текущите условия на военния конфликт се променят в полза на Русия – променят се и ще продължат да се променят. Затова Путин трябва да бъде разсеян, да бъде принуден да спре това, което прави – било чрез увещания, молби да „влезе в положението“, да „сключи сделка заради мен“, или чрез заплахи.
Очевидна и логична стратегия – очевидна и логична, но в същото време обречена на провал. След идването на Тръмп на власт мнозина очакваха, че Москва ще се зарадва, че новият президент на САЩ има добро отношение към нея и ще се съгласи на замразяване на конфликта по линията на фронта. Но тези надежди бяха основани на пълно неразбиране на стратегическите цели на Путин. Как, питам се, може да не се разбират стратегическите цели на президента на Русия? Те адже не са тайна. Сам Путин ги обяви открито преди повече от четири години и оттогава не е отстъпил нито милиметър от тази позиция.
Юли 2021 г., статия на руския държавен глава „За историческото единство на руснаците и украинците“: „Проектът ‘анти-Русия’ беше отхвърлен от милиони жители на Украйна. Кримчани и севастополци направиха своя исторически избор. А хората в Югоизточна Украйна мирно се опитаха да защитят позицията си. Но всички те, включително децата, бяха обявени за сепаратисти и терористи. Заплашиха ги с етнически прочиствания и употреба на военна сила. Жителите на Донецк и Луганск взеха оръжие, за да защитят дома си, езика си, живота си. Оставиха ли им друг избор – след погромите, които връхлетяха градовете на Украйна, след ужаса и трагедията на 2 май 2014 г. в Одеса, където украински неонацисти изгориха живи хора, устроиха нова Хатин? Последователите на бандеровците бяха готови да извършат подобна разправа в Крим, Севастопол, Донецк и Луганск. Те и сега не се отказват от тези планове. Чакат своя час. Но няма да го дочакат.“
Ето ги най-важните думи – „няма да го дочакат“. Путин има ясно формулирана задача – да провали проекта за превръщането на Украйна в „анти-Русия“. Путин последователно върви към решаването на тази задача, съчетавайки действията на бойното поле с действията на дипломатическия фронт. Едното изобщо не изключва другото – само го допълва.
Казва се, че това е пределно проста мисъл. Но колко сложна е тя за разбиране – не за всички, разбира се, а за онези, които при всяка новина за поредния кръг от преговори за урегулиране на украинския конфликт започват да паникьосват: „Караул! Всичко е загубено! Сега нашите ще предадат всичко! Сега нашите ще направят едностранни отстъпки!“ Няма да предадат и няма да направят – Путин знае какво прави. Президентът на Русия няма да се остави да бъде разсеян, каквото и да предприемат неговите чуждестранни колеги за това.
Изтоник: Взгляд.
