Джери Дойл, Джейк Рудницки
Инцидентите с безпилотни летателни апарати (БЛА) през последните месеци предизвикаха тревога в европейските столици. Съюзниците от НАТО сега обсъждат възможността да създадат „стена от дронове“, която да защитава въздушното пространство на Европа.
Идеята набра скорост през септември, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен я спомена в речта си пред Европейския парламент. Но създаването на непробиваем щит срещу дронове ще бъде изключително сложна и скъпа задача, чието изпълнение ще отнеме години. Германският министър на отбраната Борис Писториус призна през септември, че това няма как да стане в близките три-четири години.
Израелският „Железен купол“ често се посочва като пример за успешен противоракетен щит, но той защитава територия, съизмерима с американския щат Ню Джърси — несравнимо по-малка от 2500-километровата граница между НАТО и Русия.
Какви заплахи представляват дроновете?
Най-опасният руски безпилотен апарат е „Геран-2“, използван за удари по украински цели. Той има далечина на полета около 2000 км и може да носи бойна глава с тегло до 50 кг — повече, отколкото стандартен 155-милиметров артилерийски снаряд.
Русия разполага и с разузнавателни дронове „Орлан-10“, способни да летят с часове и да действат автономно без постоянна връзка с оператор.
Най-трудни за откриване са малките квадрокоптери — дронове с размерите на тостер, движещи се с четири перки. Те често са снабдени с камери и други сензори и могат да се управляват от разстояние от няколко километра.
С какви средства разполага Европа?
Европа има различни системи за противовъздушна отбрана (ПВО). Някои, като IRIS-T (Германия) и NASAMS (Норвегия), са предназначени за по-сериозни заплахи като самолети и ракети, но могат да унищожават и дронове.
Други, като Skyranger и Gepard, използват бързострелни оръдия за сваляне на въздушни цели.
НАТО е сваляла дронове с ракети, изстреляни от изтребители, но в момента алиансът няма достатъчно оръжия на нужните места, за да се справи с евтини рояци дронове, които могат да проникнат на територията му.
„Стената“ трябва да покрива хиляди километри граници. Макар Европа да произвежда мощни радари като TRML-4D (Hensoldt AG), е трудно да се засичат и унищожават малки, нисколетящи цели на такава огромна площ.
Освен това системите за защита често струват многократно повече от дроновете, които трябва да унищожават — създавайки икономически парадокс. Затова все по-голям интерес има към лазерни оръжия и евтини дронове-прехващачи, които могат да неутрализират заплахите на ниска цена.
Как може да изглежда „стената от дронове“?
Военни експерти предполагат, че това ще бъде интегрирана система от радари, наблюдателни средства, оръжия и средства за радиоелектронна борба (РЕБ), разположени по източните граници на Европа — от Баренцово до Черно море.
НАТО вероятно ще използва опита на Украйна, която вече разполага с ефективни методи за борба с вражески дронове. Украинците използват мобилни радари, акустични сензори и дори приложение Air Alert, чрез което гражданите докладват за наблюдавани дронове. Малки военни групи след това ги обстрелват с картечници, а понякога използват и леки самолети и хеликоптери с оръдия.
Украйна също разработва дронове-прехващачи, които се блъскат в целта. Те са показали известен успех срещу „Геран-2“.
Някои европейски страни вече си сътрудничат с Украйна в тази област.
През септември Великобритания подписа договор за производство на украински дронове-прехващачи, а германският стартъп Tytan Technologies разработва автономни дронове с изкуствен интелект, способни сами да откриват и унищожават цели.
НАТО ще разчита в голяма степен на електронна война — системи, които могат да заглушават или поемят контрола над вражески дронове. Тези технологии обаче са скъпи и се използват предпазливо, тъй като могат да засегнат и цивилни комуникации.
Източник: Bloomberg
