724
Валентин Кардамски
Срещата между президентите на САЩ и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин – в Аляска на 16 август 2025 г. остави дълбок отпечатък върху световната политика. Последвалата демонстративна изолация на украинския бивш държавен ръководител Владимир Зеленски и на европейските лидери, които спешно се отправиха към Вашингтон, за да бъдат приети, разкри ясна промяна в дипломатическата и политическата архитектура. Докато някои анализатори побързаха да обявят договореностите в Аляска за провал, подобни оценки изглеждат прибързани и лишени от дълбочина.
Още тогава обърнах внимание, че вероятно Путин е представил на Тръмп достатъчно убедителни аргументи, че няма намерение да се отклони от първоначално заявените цели – включването на четирите области в Украйна в състава на Руската федерация, както и денацификацията и демилитаризацията на Киев. Американският лидер, допускам, че му дава време за реализация на тези намерения. Дори без незабавно физическо приобщаване на въпросните територии, самото протакане на фронта води до изтощаване на украинската армия и до изчерпване на възможностите за снабдяването ѝ от страна на европейските и британските ѝ съюзници. Това изтощение е допълнителен стратегически дивидент за Москва – еквивалент на военен напредък, но без съпътстващата го разрушителност.
Все по-очевидно е, че няма логичен мотив Путин да се срещне с Владимир Зеленски. Подобна среща би легитимирала лидер, чието международно значение девалвира с всеки изминал ден. Припомням, че именно Зеленски отказа всякакво мирно споразумение, съобразено с напредъка на руските сили. Освен това неговият мандат изтече преди повече от година, което го прави нелегитимен не само политически, но и юридически. Подписът му под какъвто и да било мирен договор няма правна стойност – той може единствено да капитулира, като оттегли украинските войски от четирите области, вписани вече в руската конституция. Реално устойчиво споразумение може да бъде парафирано единствено от новоизбран украински президент, след демократичен вот – процес, който би отнел поне два месеца след оттеглянето на Зеленски.
Важен ориентир за посоката на конфликта ще бъде предстоящата среща между Путин и китайския държавен глава Си Дзинпин. Всичко сочи, че Пекин ще потвърди твърдата си подкрепа за Москва. Това, мисля е логично, защото войната в Украйна не е просто сблъсък между руски и украински сили, подпомагани от Запада. Тя е фронтова линия в процеса на демонтаж на еднополюсния световен ред и очертаване на параметрите на новия многополюсен модел. Присъствието в Китай на лидерите на Индия, Иран и Турция не е само формално участие в рамките на ШОС, а ясен знак за стратегическа подкрепа за Москва и за изграждащия се глобален Юг.
В интервю пред китайското издание Синхуа, Владимир Путин акцентира върху икономическото измерение на тази нова епоха, което за съжаление не бе отразено от родните медии:
„Икономическите отношения между Русия и Китай достигнаха безпрецедентно високо ниво. От 2021 г. насам търговският оборот е нараснал с около 100 милиарда долара… разплащанията между нашите страни са почти изцяло конвертирани в национални валути, делът на долара и еврото е спаднал до нивото на статистическа грешка.“
С тези думи руският президент посочи, че доларът е практически изключен от двустранната търговия. А що се отнася до еврото, обясненията са излишни – бъдещето на еврозоната е поставено под въпрос, особено на фона на драматичната ситуация с бюджета на Франция. В края на интервюто Путин подчертава още:
„Важно е да се изключи използването на финансовата сфера за неоколониални цели, които противоречат на фундаменталните интереси на световното мнозинство.“
Тези думи са пряк удар срещу икономическата и политическа хегемония на Вашингтон. А след срещата в Тиендзин между Си Дзинпин, Путин, Моди, Пезешкиян и Ердоган ще бъдат очертани ходовете на изгряващия глобален Юг – в контраст със затихващото влияние на колективния Запад. Допустимо е да се очаква, че турският лидер ще постави и болезнения въпрос за трагедията в Газа, особено след като Анкара не само спря търговията с Израел, но и затвори въздушното си пространство за него.
На този фон не мога да подмина и фиаското с опита за дестабилизация чрез организираната кампания в социалните мрежи, подкрепена от американските демократи, която разпространи лъжливи твърдения за смъртта на президента Тръмп. Вицепрезидентът Ванс бързо опроверга тези инсинуации чрез USA Today, но добави, че е готов да поеме управлението „ако – не дай Боже – нещо се случи с държавния глава“. Думите му прозвучаха като ясно предупреждение към опонентите – ако Тръмп е известен със склонността си да разиграва противниците си до постигане на стратегически дивиденти, то Ванс е твърд играч, който прилага волята си далеч по-категорично.
В заключение: срещата в Китай е естествено продължение и надграждане на разговорите в Аляска. И в двата случая Европа е извадена от проектите за бъдещо преразпределение на влияние. Нейната роля е сведена до периферията – в сервизните помещения на глобалната архитектура. А планираното затишие, което последва диалога между Путин и Тръмп, ще се трансформира в буря от събития след срещата в Поднебесната империя.
