Глобалният финансов пейзаж се променя. Доларовата хегемония отслабва, а Китай засилва златните си резерви. Експерти оценяват, че Пекин притежава над пет хиляди тона злато, въпреки официалните данни за 2300 тона. Това показва амбициите на Китай да диверсифицира резервите и да намали зависимостта от долара.
Доларът падна до 30-годишен минимум, а делът му в глобалните валутни резерви достигна 56,3%. Златото вече съставлява 27% от резервите на централните банки. Това е първи път от 1996 година, когато златото изпреварва държавните облигации на САЩ. Централните банки по света купуват над хиляда тона злато годишно, два пъти повече отколкото през предходното десетилетие.
Китай използва Шанхайската борса за злато като глобална платформа за търговия и съхранение на физическо злато. Тази стратегия превръща страната в център за алтернативни резерви и валутни сделки. Все повече международни трансакции се извършват в юани, като вече около 30% от тях се уреждат без долар. Съвместните валутни свопове с над 40 централни банки засилват ролята на Китай като кредитор на развиващи се пазари.
Пекин също популяризира Cross-Border Interbank Payment System (CIPS), алтернатива на доларовата система SWIFT. Така Китай цели да отслаби доминацията на долара в международните разплащания. Според икономиста Кенет Рогоф, светът се движи към триполярна система с долар, евро и юан, а златото може да се превърне в четвърта стабилна опора.
Европа е изправена пред стратегически въпрос. Засилването на златните резерви и международната роля на юана може да застраши икономическата стабилност на еврозоната. Подкрепата за силен евро изисква икономическа, военна и политическа независимост. Китай демонстрира, че златото и стратегическите валутни ходове могат да променят глобалната финансова архитектура.
Източник: ИНОСМИ
