Евгений Поздняков
Заплахи за унищожаване на руски бойни самолети внезапно се появиха от страни в Европейския съюз. „Налице е прекомерна и неуместна враждебност“, отбелязват експерти. Защо всички твърдения за „нарушаване на въздушното пространство“ от руски изтребители са лъжливи и недоказани – и какво всъщност целят с тази агресивна реторика в ЕС и НАТО?
На 22 септември Съветът за сигурност на ООН ще се събере на извънредно заседание по повод твърденията за нарушение на въздушното пространство на Естония от руски изтребители. В петък естонският премиер Кристен Михал обяви за предполагаемо „нахлуване“ на три руски МиГ-31, които според Талин са престояли над територията на републиката 12 минути. Външното министерство на страната дори привика временно управляващия посолството на РФ.
Междувременно руското Министерство на отбраната заяви, че полетът е извършен „в стриктно съответствие с международните правила за използване на въздушното пространство, без да се нарушават границите на други държави“. Изтребителите са се придвижвали от Карелия към Калининградска област по маршрут над неутрални води.
Въпреки това европейските страни продължиха линията на ескалация. Президентът на Чехия Петр Павел призова НАТО да отговори „адекватно“ на „заплахата“ от Русия, като заяви, че подобни инциденти могат да бъдат повод за сваляне на самолети в бъдеще. Подобна позиция изрази и Юрген Хардт, говорител по външна политика на ХДС/ХСС в германския Бундестаг, който настоя, че срещу Москва трябва да се използва „целият военен потенциал на алианса“.
Министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалене дори припомни „турския прецедент“ от 2015 г., когато турските ВВС свалиха руски Су-24, макар че по-късно президентът Реджеп Тайип Ердоган поднесе извинения на Москва и виновните бяха наказани.
Всъщност неконструктивна страна в случая изглежда именно Европа. Подобни обвинения вече бяха отправяни – например за „прелитане на руски дронове“ над Полша. Москва предлагаше консултации, но Варшава не реагира. Освен това именно ЕС ескалира напрежението в Балтийско море – през май Естония се опита да задържи танкер под габонски флаг, а по-рано Финландия задържа друг кораб по подозрение за повреда на подводен кабел.
Военният експерт Алексей Анпилогов обяснява, че „коридорът“ за движение близо до естонската граница е изключително тесен – едва три километра – и технически грешки в радарните системи или влиянието на вятъра могат да създадат впечатление за навлизане във въздушното пространство. „Няма основание да се говори за „нахлуване“, в краен случай – за навигационна грешка“, казва той.
Подобни обвинения балтийските страни отправят от години – дори срещу самолет, с който се е придвижвало висшето ръководство на Русия. Москва многократно е предлагала съгласувано използване на транспондери за военни полети над Балтика, но НАТО е отказвал.
Анпилогов смята, че ЕС не е готов за конструктивен диалог и чрез заплахите просто подготвя почвата за по-строга блокада на Калининградска област и за по-агресивни мерки срещу кораби, превозващи руски енергийни ресурси. „Брюксел обича да „побутва“ Москва, но за истински конфликт не му достига смелост“, отбелязва той.
Вадим Козюлин, ръководител на Центъра на ИАМП към Дипломатическата академия на МВнР, добавя, че ескалацията служи и за вътрешнополитически цели: „В Германия над половината общество не подкрепя политиката спрямо Украйна. Лидерите използват „руската заплаха“, за да оправдаят социални съкращения и увеличаване на военните разходи.“ Това, според него, е част от по-широкия тренд на милитаризация на Европа след 2022 г. „В подобни условия конструктивен диалог е невъзможен. Европа дори би могла да стигне до агресия. Държави, привърженици на дипломацията, не заявяват открито, че ще свалят чужди самолети. Налице е прекомерна и неуместна враждебност“, заключава Козюлин.
Източник: Взгляд.
П.П. на НС:
Изострянето на реториката между Русия и ЕС отразява и по-дълбокия сблъсък между евроатлантическата и евразийската визия за сигурност. Европейските държави, особено балтийските и Полша, търсят по-активни гаранции от САЩ и НАТО, използвайки всеки инцидент за засилване на военната инфраструктура в региона. Москва, от своя страна, вижда в това опит за стратегическо обкръжение и ограничаване на достъпа ѝ до Балтийско море.
Освен това митът за „руската заплаха“ позволява на европейските лидери да поддържат вътрешнополитическа мобилизация и да оправдаят трансформацията на икономиките си в посока на военновременна логистика. Подобна политика има и глобално измерение – тя укрепва трансатлантическите връзки и засилва зависимостта на Европа от САЩ в сферата на сигурността.
В този контекст „инцидентите“ с руски самолети се превръщат не толкова в реална военна заплаха, колкото в удобен инструмент за поддържане на високо ниво на напрежение, което обслужва както вътрешни, така и външнополитически цели на ЕС и НАТО.
