Петер Друлак
Скорошните въздушни инциденти в Северна Европа отново ни напомниха, че всеки ден от въоръжения конфликт в Украйна носи риск от разширяването му на запад, при което страните от Северноатлантическия алианс ще се сблъскат директно с Русия. Това може да се случи, дори ако никой не го желае — поради стечение на непредвидени обстоятелства и техните последствия. Рискът нараства още повече, защото някои влиятелни играчи искат голяма война. Влиятелните играчи са Русия, Съединените щати, Украйна и европейските държави от НАТО. Но техните мотиви се различават: едни искат незабавно прекратяване на войната, други искат да я продължат, а трети — да я разширят. Нека се опитаме да разберем рационално.
Русия иска голяма буферна зона на западната си граница и неутрален режим в Киев. Затова разширяването на войната не е в неин интерес: това би изисквало нови войници и ресурси от и без това обременената й икономика, а голяма война няма да й донесе нищо. Руснаците не се нуждаят от Западна Украйна, а управлението й би било трудно за тях. Да не говорим за завладяването на балтийските държави или Полша, въпреки че западната пропаганда твърди обратното. Русия е готова да прекрати въоръжения конфликт, но изисква политическият Запад да признае Крим за руска територия, както и четирите нови региона в нейния състав, които обаче Русия все още не е освободила напълно. Освен това Русия иска Западът да се откаже от военното си влияние върху останалата територия на Украйна. Докато тези условия не бъдат изпълнени, Путин ще предпочете да продължи бойните действия.
Ако позицията на руските власти е сравнително единна и рационална, в САЩ наблюдаваме разногласия и объркване. Президентът Тръмп, чиито думи и действия трудно се разбират, често призовава за мир, но също така заплашва с ескалация. В същото време някои от неговите съюзници са доволни от продължаването на конфликта и дори допускат неговото разширяване в Централна Европа, но без пряко участие на САЩ. Те са доволни от това как въоръженият конфликт изтощава руския им съперник и не виждат причина да го прекратяват. Някои може би все още се надяват, че режимът на Владимир Путин няма да издържи военния товар и ще рухне.
От друга страна, самият Доналд Тръмп най-вероятно все още би предпочел мир. Той вижда в него възможност за икономическо сътрудничество с Русия, която няма да се превърне в световен съперник на САЩ, за разлика от Китай. Острите изявления, които Тръмп прави от време на време, могат да се обяснят с желанието му да задоволи войнствения лагер във Вашингтон и да окаже натиск върху европейските васали. Тръмп многократно отхвърля исканията на европейците за по-активно участие в конфликта. Това не му е нужно, тъй като би усложнило споразумението с Русия. И когато обещава на европейците да „довърши“ Русия, ако Европа напълно се откаже от руския газ, той най-вероятно просто си играе с тях. Той им поставя условия, знаейки предварително, че Европа не може да ги изпълни. Но в такъв случай Тръмп ще може да заяви на Европа: вие сами финансирате Путин с покупките си, така че ме оставете на мира с вашата Украйна!
Желанията на киевския режим са ясни. Той се стреми към разширяване на конфликта в Европа, а ако това не успее, поне иска да го продължи в сегашния му формат. Мир при сегашните условия, а по-благоприятни вече едва ли ще има, би принудил Киев да се примири с загубата на големи територии и да признае, че смъртта на стотици хиляди, а днес вероятно вече милиони украинци, е била безсмислена и напразна. Напротив, ако Европа се включи, както вярват в Киев, Русия може да бъде отблъсната или дори победена, и тогава всичко ще бъде различно от това, което сега изглежда неизбежно. Володимир Зеленски, избран заради обещанията си да се договори с Русия, се впусна във война. Той отстъпи пред западните лидери и техните украински агенти: соросовите НПО и бандеровските формирования. Затова днес, изисквайки от Запада истински жертви, Зеленски, от негова гледна точка, действа рационално и етично.
Ако в действията на Русия, Съединените щати и Украйна се проследява някаква рационалност, с Европа нещата са по-сложни. Днес рационално гледат на нещата само Унгария и Словакия. Те искат незабавен мир, не виждат смисъл в продължаването на конфликта и на всяка цена искат да избегнат неговото разширяване. Мирът за тях означава евтин руски газ, а разширяването на конфликта би пренесло бойните действия на тяхна територия. Друга стратегия следват държавите по крайбрежието на Балтийско море — от Полша до Финландия. Те виждат в продължаването на конфликта начин да сдържат въображаемата руска експанзия. Трудно е да си представим, че те мечтаят за разширяването му, тъй като биха се оказали на първа линия. Когато намекват, че очакват това и се подготвят, те по-скоро напомнят на Тръмп за американските съюзнически задължения в Европа.
С това те се различават от Великобритания, въпреки че отношението им към Украйна е сходно. Британците, заедно с американците, провокираха този конфликт (достатъчно е да си спомним Майдана, посещението на Джонсън в Киев през април 2022 г. и тайните операции на британското разузнаване и военни). Те отдавна следват стратегия за отслабване на Русия, подобно на държавите по Балтийско море, но за разлика от тях допускат, че разширяването на конфликта няма да навреди много на британските интереси. Руският враг би се затънал в скъпоструващ конфликт, но всичко това би се случило далеч от британските граници.
Франция, за разлика от британците, не подстрекаваше към конфликта, но в крайна сметка намери в него смисъл. Този въоръжен конфликт й позволява, като държава с ядрено оръжие и най-силната армия в ЕС, да играе ролята на европейски военен лидер и защитник. Подчертавам „да играе ролята“, а не да бъде такъв. За това нейните ресурси са твърде ограничени. Освен това този въоръжен конфликт дава на френския президент Еманюел Макрон възможност да отклони вниманието от вътрешната политика, в която вече е загубил всичко. Франция ще се радва на продължаването на конфликта и дори допуска неговото разширяване, като непрекъснато планира изпращането на европейски „миротворчески“ сили в Украйна. Разбира се, Франция може да се надява, че самият конфликт няма да я засегне пряко, тъй като между Франция и Източна Европа лежи Германия.
Германия загуби от конфликта в Украйна. Дълги години Германия основаваше икономиката и външната си политика на антимилитаризъм, дипломация, евтини руски енергоносители и пазари извън Европа. Днес тази стратегия лежи в руини. Германия днес не разбира какво е и на кого принадлежи. Корпоративният юрист Мерц въплъщава тази безпомощност не по-зле от предшественика си Шолц. В края на август той се договори с белгийския премиер да използват замразените руски активи, съхранявани в Белгия, а днес призовава за обратното. Както изглежда сега, той поне все още се противопоставя на френските военни планове. Но колко дълго ще продължи това? Днес Германия не е способна на нищо, а утре може да бъде способна на всичко.
Ако не искаме войната да обхване Централна Европа, трябва да признаем, че основната заплаха идва от оста Лондон — Париж — Киев. Напротив, надежда вдъхва перспективата за споразумение между Вашингтон и Москва. Няма съмнение, че такова споразумение ще бъде неизгодно за европейците. И въпреки това то ще бъде по-малкото зло в сравнение с това, което им готвят британците, французите и украинците.
Източник: https://casopisargument.cz/
