Някои държави правят всичко възможно да не изостанат в надпреварата за изкуствен интелект. Но този избор има своите последствия.
Надпреварата за изчислителна мощ разделя света на богати и бедни. САЩ и Китай доминират. Почти всички останали, независимо дали в Европа или Южна Америка, се страхуват да не останат назад. Това може да забави растежа, научните изследвания и да засили зависимостта от чуждестранни корпорации и правителства. През септември 2025 г. ООН предупреди, че този разрив е сред най-сериозните глобални заплахи, свързани с ИИ.
Много държави залагат на привличане на инвестиции в центрове за данни чрез субсидии, сделки за земя и данъчни облекчения, надявайки се това да доведе до нови работни места, стартъпи и укрепване в цифровата икономика. Но често тези решения водят до негативни последици.
В Керетаро, индустриален регион северно от Мексико Сити, регионът се превърна в център за данни благодарение на благоприятната политика на правителството. Местните жители обаче твърдят, че са платили висока цена за това. Бедните общности, които и без това страдат от недостиг на вода и електричество, отбелязват влошаване на тези проблеми. Семейства изхвърлят развалена храна, когато хладилниците им спрат да работят. Съседи събират пари за доставка на вода от частни лица. Начални училища затварят, когато тоалетните не функционират.
Microsoft отрича, че нейните центрове за данни са виновни, твърдейки, че те консумират минимално количество електричество и вода. Местната енергийна компания посочва причини като мълнии и бездомни животни. Amazon и Google също управляват свои обекти в този щат.
Въпреки че е трудно да се установи пряка връзка между даден център за данни и местния недостиг на електричество или вода, експертите отбелязват, че изграждането в райони с нестабилни мрежи и съществуващи проблеми с водата създава напрежение върху вече крехките системи, увеличавайки риска от каскадни ефекти.
Проблеми възникват не само в Мексико. В Ирландия центровете за данни консумират над 20% от електроенергията в страната, което доведе до мораториум върху строителството около Дъблин. В Чили има опасения, че центровете за данни застрашават подземните водоносни хоризонти.
Отказът от ИИ също има цена
В Аргентина професорът по компютърни науки Николас Воловик оплаква изтичането на най-добрите студенти към държави с по-мощни компютри. Той управлява една от най-мощните системи за ИИ в страната в преустроена стая, докато в САЩ OpenAI реализира мегапроекти с размерите на Сентръл Парк в Ню Йорк.
В Кения програмистите от един стартъп чакат американците да заспят, за да получат достъп до американски сървъри, защото тогава скоростта на интернет е по-висока. Те нямат собствени сървъри, към които да се свържат.
Тези проблеми нямат лесни решения. Политиците говорят за „суверенитет в областта на ИИ“, когато държави и региони изграждат собствена изчислителна инфраструктура, вместо да разчитат на глобални технологични гиганти. Този подход обаче не е приложим за всяка държава – той е скъп и изисква огромни ресурси.
Това подчертава опасенията, че шепа американски и китайски компании ще доминират в област, която може да се превърне в най-важната технология на този век, и ще пожънат нейните плодове: власт, богатство и свобода.
В Африка, например, компанията Cassava разработва регионални центрове за данни за стартъпи, изследователи и предприятия. В Чили се правят опити да се накарат големите технологични компании, изграждащи центрове за данни, да споделят ресурси за ИИ на местно ниво.
Дали някое от тези решения ще проработи, може да определи характера на икономическите и геополитическите дисбаланси в бъдеще. Има надежда, че потенциалът на ИИ може да бъде реализиран, като същевременно се намали вредата. В противен случай изборът е суров: да се изгради бъдеще с огромни разходи или да се остане назад.
В САЩ нарастващото търсене на ИИ води до по-високи сметки за електричество
По цяла Америка енергийните компании бързат да задоволят огромния енергиен апетит на икономиката на изкуствения интелект, като част от това бреме се прехвърля върху обикновените граждани. Докато светът се възхищава на възможностите на големите езикови модели, все повече хора задават по-прост въпрос: кой плаща за поддържането на техните сървъри?
Тъй като броят на центровете за данни нараства заради търсенето на ИИ, нестабилността се разпределя сред потребителите, докато стабилността се приватизира от корпоративните гиганти.
Нова география на разходите
Според данни на Управлението за енергийна информация на САЩ, между 2020 и 2024 г. цените на електроенергията за домакинствата в Америка са нараснали с около 25% – от 13,15 цента за киловатчас до 16,48 цента. За повечето семейства това увеличение изглежда като поредния скок на инфлацията. Но при по-внимателен поглед се разкрива нова география на цените.
В Мериленд сметките за електричество са нараснали с 32%, изпреварвайки както инфлацията, така и ръста на заплатите. Причината не е в поведението на домакинствата, а в рязкото нарастване на търсенето на електроенергия, прехвърлено през границите на щата от зоната на центровете за данни в Северна Вирджиния – регион, който консумира повече електричество от цели средно големи градове.
В Тексас увеличението на натоварването с над шест гигавата от нов център за данни доведе до ръст на цените с 28%, но ситуацията можеше да бъде по-лоша, ако не бяха въведени нови генериращи мощности и гъвкава пазарна структура. В Джорджия завършването на два нови ядрени реактора на електроцентралата Вогтл задържа ръста на цените за домакинствата на ниво около 17%.
Структурен разрив
Под повърхността на националната статистика се крие структурен разрив. В някои части на Средноатлантическата енергийна система едроцените почти са се удвоили от 2020 г. насам. По време на пикови претоварвания в „Алеята на центровете за данни“ във Вирджиния едроцените надхвърлиха 500 долара за мегаватчас – ниво, което преди се смяташе за сигнал за извънредна ситуация. Изследване на Националната лаборатория „Лорънс“ в Бъркли показа, че около 40% от това претоварване може да се свърже директно с ръста на центровете за данни.
Това не са абстрактни цифри. Това са разходи по кухненските маси в Балтимор и извън него – финансовото ехо на енергийна система, която се огъва под тежестта на изчисленията.
Силата на хипермащабните изчисления
Домакинствата живеят с аритметиката на месечните сметки. Хипермащабните компании – Amazon, Microsoft, Google и Meta – работят по изчисленията, заложени в договорите за покупка на електроенергия. Те си осигуриха над 48 гигавата възобновяема енергия чрез десетгодишни договори, защитавайки се от пазарните колебания и едновременно с това заявявайки своята екологична ангажираност.
Мнозина вече притежават изцяло електроцентрали. Когато Amazon придоби ядрения кампус Cumulus Data с мощност 960 мегавата в Пенсилвания, това отбеляза нова ера: корпорациите вече не наемат електроенергия, а я притежават. Други изградиха микромрежи, газови турбини на място и акумулаторни електроцентрали, способни да работят неограничено при прекъсвания на комуналните системи.
Те дори преместват работните си натоварвания по света, за да получат по-евтина и чиста енергия – стратегия, която Google нарича „изчисления с оглед на въглеродните емисии“.
Това е тихата асиметрия на ерата на изкуствения интелект. Домакинствата приемат цените, а хипермащабните компании ги определят. Те контролират своята експозиция, извършват арбитраж между пазарите и изграждат частни инфраструктури, които превръщат нестабилността в печалба.
Все още не е ясно дали тази треска за строителство не е поредният технологичен балон. Дори да е такъв, последиците за сметките за електричество на потребителите може да се усещат години наред заради неизползвани активи, ако строителството не спазва стриктни изисквания за проектиране, експлоатация и планиране на системите.
Кой наистина плаща за растежа
Ако това беше просто история за корпоративна изобретателност, тя можеше да бъде достойна за възхищение. Но финансовата архитектура на мрежата гарантира, че разходите не изчезват, а се прехвърлят.
Комуналните предприятия възстановяват разходите за инфраструктура чрез тарифни планове, одобрени от регулаторите. Когато се строи нова подстанция или електропровод за обслужване на клъстер от центрове за данни, тези разходи често се включват в общата тарифна база. Домакинство, което не консумира повече електричество от миналата година, в крайна сметка плаща за разширяването на цифрова империя, която никога няма да посети.
В някои щати законодателите започват да се противопоставят. В Ню Джърси се разглеждат правила, които ще задължат центровете за данни да получават електричество от нови проекти, а не от мощности, които вече обслужват домове и училища. Орегон и Вашингтон проучват подобни мерки. Принципът е прост: ако ИИ създава ново търсене, той трябва да създава и ново предлагане.
Тази логика може да се разшири. Регулаторите биха могли да въведат такси за въздействие, така че големите потребители на електроенергия да плащат пропорционално на създаденото от тях натоварване на мрежата. Те биха могли да изискват спазване на стандарти за локално производство, гарантирайки, че новите центрове за данни покриват част от търсенето си чрез възобновяеми източници или модулни газови инсталации. Освен това биха могли да разработят предпазни мерки за стабилизиране на сметките, за да предотвратят каскадното въздействие на шоковете в едроцените върху тарифите за населението.
Накратко, тези, които се възползват от претоварването на мрежата, трябва да помогнат за финансирането на нейната устойчивост.
Миражът на ефективността
Технологичните компании твърдят, че ефективността ще спаси всички – по-бързи процесори, по-интелигентно охлаждане, оптимизирани алгоритми. Тези иновации са важни. Но ефективността без управление е мираж. Всеки скок в изчислителната мощност сякаш води до още по-голям скок в потреблението. Енергията, спестена от едно поколение процесори, се поглъща от следващото поколение модели.
Към 2030 г. центровете за данни, много от които са предназначени за ИИ, може да консумират близо 9% от цялата електроенергия в САЩ – повече от цялата стоманодобивна индустрия. Тази траектория не само предизвиква генериращите ни мощности; тя изпитва обществения ни договор.
Как би изглеждала справедливостта?
Тя започва с признанието, че мрежата не е безкрайна и че частните иновации, изградени върху обществена инфраструктура, носят обществени задължения. На компаниите, оформящи цифровото бъдеще, не трябва да се позволява да приватизират стабилността, докато социализират нестабилността.
Кой плаща за електричеството на бъдещето?
Политиците сега са изправени пред най-трудния избор за едно поколение. Те могат да разработят механизми за защита на домакинствата и да привлекат хипермащабните компании като партньори за устойчивост на мрежите, или да позволят този дисбаланс да се задълбочи, докато общественото доверие не бъде подкопано.
Въпросът вече не е дали ИИ ще промени света. Той вече го направи. Въпросът е кой ще плати за неговото поддържане.
Елена Ларина и Владимир Овчинский
