Томас Фасбендер
Ежегодният форум на клуба „Валдай“ в Кавказ дава възможност да се „надникне в картите“ на Русия. Но в Европа това едва ли интересува някого.
Министър на външните работи на Русия, Сергей Лавров, направи ясно послание: Германия може да забрави за това да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2027–2028 г. „Никога няма да го допуснем“.
Същото се отнася и за Япония. Берин и Токио се стремят да получат временно място в съвета след около година и половина. Десет непостоянни членове се избират от Общото събрание на ООН по регионален принцип. Страните с право на вето, включително Русия, могат да блокират гласуването.
Това изявление на Лавров прозвуча на годишното заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ край Сочи, в южната част на Русия. Показателно е, че Германия се оказа в центъра на вниманието. Лавров остро критикува предполагаемо изказване на германския канцлер, че Федераната република отново трябва да поеме ролята на военен лидер в Европа. Това „отново“ символизира нарастващото омаловажаване на значението на германското минало. Също толкова остро Лавров реагира и на изискването на Мерц, че дори след края на конфликта в Украйна Западът трябва да сдържа и изолира Русия.
Европейците настояват на своя ред
Много руснаци реагират с разочарование на постоянното им неприемане от страна на германските политици. Фактът, че именно германците — които дълго време в Русия се смятаха за защитници на руския дух в Европа — напълно отхвърлят мотивите и наратива на Москва, предизвиква обида.
Заседанията на клуба „Валдай“, провеждани от 2004 г., се състоят в Красна поляна, на мястото на състезанията по ски от Зимните олимпийски игри 2014 г. В уединен хотел в края на дълъг криволичещ път, където навсякъде има служители на службите за сигурност, Лавров очертава геополитическата панорама от гледна точка на Москва.
Той заяви: докато великите сили, включително САЩ след встъпването на Тръмп в длъжност, възприемат многополюсния или полицентричен свят като нещо естествено, единствено европейците настояват на своя остарял ред. Освен това в Европа открито говорят за предстоящо руско нападение над територията на НАТО около 2030 г.
По думите на Лавров, Европа вече не познава „червени линии“. Той напомни за изказванията на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото атлантическата сигурност е неразривно свързана със западните интереси в Тайванския проток и Южнокитайско море. Нима НАТО се стреми към световно господство?
Лавров също критикува европейците за това, че избирателно изграждат външната си политика, изхождайки от противопоставяне или дори враждебност спрямо Русия и Китай. Като примери той посочи отношенията на ЕС с Централна Азия и страните от Югоизточна Азия, както и политиката на Франция в Африка. По думите му европейците се опитват да противодействат на политическите цели на Русия по целия свят, дори когато това противоречи на собствените им европейски интереси.
В оценката на ситуацията от руския външен министър Европа изглежда като безсилен, идеологически мотивиран джуджеподобен играч в покрайнините на Евразия, буквално „агресивно геополитическо нищо“. Тук е важно думата „в покрайнините“ — без съмнение, центровете на власт на огромния континент вече са се преместили на изток. Новите гиганти са Китай и Индия; според ролята си в XXI век и двете страни са широко представени на ежегодния форум „Валдай“.
Възраждане на „тройката“ Русия–Индия–Китай
В четиридневната конференция участват около 140 експерти от 47 държави. Вечер, на по бира, се водят откровени и задълбочени разговори. Особено впечатление прави добрата „химия“ между руснаците и индийците. Очевидно въведените от Тръмп наказателни мита за покупка на руски енергийни ресурси предизвикаха у тях гордост и съпротива. Това бе забележимо още на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) преди месец в китайския Тяндзин. Оттогава китайци и индийци демонстративно се сближават — макар че отношенията между двете страни невинаги са били безоблачни.
Руско-индийската антанта е изгодна и за двете страни. Делхи балансира между Пекин и Вашингтон, а Москва е за индийците опора както в икономически, така и във военен план. Русия, от своя страна, заедно с Индия може много по-ефективно да компенсира превъзходството на Китай, отколкото сама.
По този начин Москва се опитва да възроди почти забравената „тройка“ Русия–Индия–Китай (РИК). Лавров неведнъж е повдигал тази тема. В края на 90-те години прозорливият Евгений Примаков, министър-председател на Русия при Борис Елцин, предложи РИК като противотежест на доминиращите САЩ.
Европа не играе никаква роля в Красна поляна
В отговор на въпрос за руската визия за бъдещата архитектура на сигурността, Лавров очерта основните черти на многополюсната евразийска харта за сигурност. НАТО и САЩ, чието постоянно присъствие в Европа той не оспорва, биха били част от нея, както и Русия, Китай, Индия и други държави.
В германските медии и политика подобни идеи се отхвърлят като нелепи. Кому е нужен нов ред? Не на нас. Това също обяснява защо, освен един репортер, на форума присъстват само двама германци — всички от свиващия се кръг русофили, ако не кажем: „обичайните заподозрени“.
Европа не играе никаква роля в Красна поляна: норвежки професор и приятел на Русия, италианка, свободно владееща руски език, унгарски коментатор — повече няма. Може би на героите, които предричат руска заплаха, им липсва любопитство, интерес към мислите и плановете на противника? Тук, в Кавказ, те биха могли да задълбочат някои въпроси, да ги поставят под съмнение и може би да коригират ситуацията.
Източник: Berliner Zeitung
