Министърът на външните работи Сергей Лавров изнесе реч на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, съобщава сайтът на руското външно министерство. Той изложи позицията на Русия относно Близкия изток, преформатирането на световния ред, украинската криза и истерията около дронове в Европа.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа,
Преди 80 години приключи най-страшната война в историята на човечеството: над 70 милиона души станаха жертви на военни действия, глад и болести. През 1945 г. ходът на световната история се промени завинаги. Триумфът над германския нацизъм, под чиито знамена застанаха повечето европейски страни, и японския милитаризъм отвори пътя към мир, възстановяване и просперитет.
Тази година в Москва и Пекин се проведоха тържества, посветени на празничните дни 9 май и 3 септември в чест на Победата във Великата отечествена война и Втората световна война. Светът видя грандиозни военни паради, отбелязващи решителния принос на народите на СССР за разгрома на нацистка Германия и особената роля на китайския народ в победата над милитаристка Япония. Ние свято почитаме паметта за бойното братство с всички съюзници, които тогава бяха на страната на истината в борбата срещу силите на злото.
Един от непреходните резултати от тази война беше създаването на Организацията на обединените нации. Принципите на нейния Устав, договорени от нейните основатели, и до днес служат като ярък фар за международно сътрудничество. Те въплъщават многовековния опит на съвместното съществуване на държавите и запазват своята значимост в ерата на многополюсния свят. Остава само всички държави-членки без изключение да спазват тези принципи – в тяхната цялост, съвкупност и взаимосвързаност.
На практика обаче нещата изглеждат различно. Широко разпространените груби нарушения на принципа за суверенно равенство на държавите подкопават самата вяра в справедливостта, водят до кризи и конфликти. Коренът на проблемите е в непрестанните опити да се раздели светът на „свои“ и „чужди“, на „демокрации“ и „автокрации“, на „цъфтяща градина“ и „джунгли“, на тези, които са „на масата“, и тези, които са „в менюто“. На избраните, на които всичко е позволено, и останалите, които по някаква причина трябва да обслужват интересите на „златния милиард“. Ние отстояваме стриктното спазване на принципа за равенство: в него е залогът, че всички страни ще могат да заемат достойното си място в световния ред – независимо от тяхната военна мощ, брой на населението, размер на територията или икономиката.
Принципът за ненападение и липса на заплахи със сила също беше многократно нарушен от Запада. Трагедии последваха от бомбардировките на НАТО над Югославия, нахлуването на водената от САЩ коалиция в Ирак, военната операция на НАТО за смяна на режима в Ливия. Днес незаконното използване на сила от Израел срещу палестинците, агресивните действия срещу Иран, Катар, Йемен, Ливан, Сирия и Ирак заплашват да взривят целия Близък изток.
Русия категорично осъди нападението на бойци на ХАМАС над мирни израелтяни на 7 октомври 2023 г. Въпреки това жестоките убийства на палестинското цивилно население, както и терористичните актове, нямат никакво оправдание. Няма оправдание за колективното наказание на палестинците в Ивицата Газа, където под бомбардировките и от глад загиват палестински деца, разрушават се болници и училища, а стотици хиляди хора остават без подслон. Няма оправдание за плановете за анексиране на Западния бряг на река Йордан. На практика сме свидетели на опит за нещо като държавен преврат с цел „погребване“ на решенията на ООН за създаване на палестинска държава. Наскоро редица западни правителства обявиха признаването на Държавата Палестина, като намерението си за това обявиха още преди няколко месеца. Възниква въпросът: защо чакаха толкова дълго? Очевидно се надяваха, че скоро, към момента на свикване на Общото събрание на ООН, няма да има какво и кого да признават. Ситуацията изисква спешни действия, за да се предотврати такъв сценарий, в подкрепа на което категорично се изказаха участниците в Международната конференция на високо ниво за мирно урегулиране на палестинския въпрос и осъществяване на решението за две държави.
Заслужават осъждане ударите по ирански обекти, намиращи се под гаранциите на МАГАТЕ, както и по столицата на Катар в момент, когато там се водеха преговори с ХАМАС с участието на американски посредници.
Вчера в Съвета за сигурност Западът отхвърли разумното предложение на Китай и Русия за удължаване на срока на действие на споразумението от 2015 г. за иранската ядрена програма, за да се даде време на дипломацията. Това окончателно разобличи курса на Запада за саботиране на търсенето на конструктивни решения в Съвета за сигурност на ООН и стремежа му да изнудва Техеран за едностранни отстъпки чрез шантаж и натиск. Считаме подобна политика за неприемлива, а всички манипулации на Запада за възстановяване на антииранските санкции на ООН, както и самите тези санкции, за незаконни.
Западът не е свикнал да спазва и принципа за невмешателство във вътрешните работи. Тъжен феномен на нашето време са „цветните революции“, а незаконните едностранни санкции отдавна се превърнаха в основен инструмент на западната дипломация. Каквито и да са предлозите за тяхното оправдание, същността на тези санкции е една – да потиснат и сплашат конкурентите в световната икономика и политика.
Русия, заедно с абсолютното мнозинство от членовете на ООН, настоява за незабавно отменяне без предварителни условия на продължаващата повече от 60 години търговска блокада на Куба и изключването ѝ от пресловутия списък на страни, спонсориращи тероризма. Изразяваме солидарност с народа на Венецуела в условията на външен санкционен натиск и заплахи. Отстояваме запазването на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир и сътрудничество.
Красноречив пример за подкопаване на суверенитета и груба намеса във вътрешните работи са действията на Запада на Балканите, където се потъпква и уставният принцип за задължението на всички членове на ООН да изпълняват решенията на Съвета за сигурност. Едностранното признаване на „независимостта“ на Косово в разрез с резолюция 1244 по същество беше покушение срещу държавното устройство на Сърбия. Сега Западът се е насочил към разпадане на държавността на Босна и Херцеговина, саботирайки Дейтонското мирно споразумение. И в Косово, и в Босна е разгърната атака срещу жизнените интереси на сръбския народ, включително върху исконните права на сръбското православие.
По същия начин киевският режим, завзел властта в резултат на организирания от Запада противоконституционен държавен преврат през 2014 г., се насочи към ликвидиране на каноничната Украинска православна църква и законодателно изтребване на руския език във всички сфери – образование, култура, медии. Украйна е единствената страна в света, която законодателно е забранила използването на родния език на почти половината от населението си. Арабският език не е забранен в Израел, нито иврит в арабските страни и Иран. А руският в Украйна е забранен. Напомням, че в член 1 на Устава на ООН се говори за необходимостта от „уважение към правата на човека и основните свободи за всички, без разлика по раса, пол, език и религия“.
Европа мълчи по този въпрос, обсебена от утопичната цел да нанесе на Русия „стратегическо поражение“. За тази цел на киевския режим е позволено всичко, включително терористични актове срещу политици и журналисти, изтезания и извънсъдебни екзекуции, безразборни бомбардировки на цивилни обекти, безразсъдни диверсии срещу атомни електроцентрали.
Русия, както неведнъж подчерта президентът В. В. Путин, от самото начало беше и остава отворена за преговори за отстраняване на първопричините за конфликта. Сигурността на Русия и нейните жизнени интереси трябва да бъдат надеждно гарантирани. Правата на руснаците и рускоговорещите хора на териториите, останали под контрола на киевския режим, трябва да бъдат възстановени в пълен обем. На тази основа сме готови да обсъждаме и гаранции за сигурността на Украйна.
Засега нито Киев, нито неговите европейски спонсори показват осъзнаване на сериозността на момента и готовност за честни преговори. Северноатлантическият алианс продължава експанзията си в непосредствена близост до нашите граници – въпреки дадените на съветските лидери уверения да не се разширява „нито на инч“ на изток. Въпреки поетите от членовете на НАТО в рамките на ОССЕ задължения да спазват принципа за неделимост на сигурността, да не укрепват собствената си сигурност за сметка на сигурността на другите и да не претендират за доминация.
Ние многократно предлагаме на столиците на НАТО да уважават своите задължения и да се договорят за юридически обвързващи гаранции за сигурност. Нашите предложения от 2008 г. и последващите от декември 2021 г. бяха игнорирани и продължават да бъдат игнорирани. Напротив, все по-често се чуват заплахи за използване на сила срещу Русия, която се обвинява, че уж планира да нападне НАТО и ЕС. Президентът В. В. Путин многократно опроверга тези провокации. Русия нямаше и няма подобни намерения. Въпреки това всяка агресия срещу моята страна ще получи решителен отпор. По този въпрос не бива да има никакви съмнения у онези в НАТО и ЕС, които не само убеждават своите избиратели в неизбежността на война с Русия и ги принуждават да затягат коланите, но и открито заявяват за подготовка за нападение срещу нашата Калининградска област и други руски територии.
Определени надежди свързваме с продължаването на руско-американския диалог, особено след срещата на върха на Аляска. В подходите на настоящата администрация на САЩ виждаме стремеж не само да подпомогне търсенето на реалистични пътища за урегулиране на украинската криза, но и желание за развитие на прагматично взаимодействие, без да заема идеологически пози.
На Русия и САЩ лежи особена отговорност за състоянието на нещата в света, за избягването на рискове, които биха могли да тласнат човечеството към нова война. За поддържането на стратегическата стабилност е предназначена новата инициатива на Руската федерация, предложена от президента В. В. Путин на 22 септември тази година, за готовност да се придържа към централните количествени ограничения по договора за СНВ в рамките на една година след изтичането на срока му на 5 февруари 2026 г. – при условие, че САЩ ще действат по аналогичен начин и няма да предприемат стъпки, които нарушават съществуващото съотношение на потенциалите за сдържане. Считаме, че реализацията на нашето предложение ще създаде необходимите условия за избягване на надпревара в стратегическите въоръжения, запазване на приемливо ниво на предсказуемост в ракетно-ядрената сфера и подобряване на общата атмосфера в руско-американските отношения.
Уважаеми колеги,
През декември тази година ще отбележим 65-годишнината от приемането от Общото събрание на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи. Процесът на деколонизация, с водеща роля на Съветския съюз, беше пряко следствие от реализирането на правото на нациите на самоопределение. Народите на Африка и Азия отказаха да живеят под гнета на колонизаторите – точно както след държавния преврат през 2014 г. в Украйна Крим, Донбас и Новорусия отказаха да се подчинят на незаконно завзелия властта киевски неонацистки режим, който не само не представлява интересите на тяхното население, но и започна война срещу него. И в двата случая беше реализиран принципът, заложен през 1776 г. в Декларацията за независимост и впоследствие неведнъж потвърждаван от много американски президенти: „Правителствата получават своята легитимност (just) със съгласието на управляваните (consent of the governed)“. Както колонизаторите, така и киевският режим нямаха никакво съгласие от народите, които се опитваха да управляват. Този принцип беше единодушно потвърден в Декларацията на ООН от 1970 г., където изрично се казва: всички трябва да уважават териториалната цялост на онези държави, чиито правителства представляват целия народ, живеещ на съответната територия.
Днес Африка и целият Глобален Юг преживяват ново пробуждане, стремейки се към пълна независимост, и ООН не бива да остава настрана. През декември 2024 г. беше приета резолюция на Общото събрание „Изкореняване на колониализма във всичките му форми и проявления“. Призоваваме като следваща стъпка да се вземе решение за обявяване на 14 декември за Международен ден за борба с колониализма. Посрещаме с добре дошла ролята на Групата на приятелите в защита на Устава на ООН за консолидиране на усилията за противодействие на неоколониални и други дискриминационни практики спрямо Световното мнозинство и каним всички независими държави да се присъединят към нейните участници.
Съществуващият баланс на силите в света коренно се различава от този, установен преди 80 години. Процесът на деколонизация и други мащабни сътресения промениха политическата карта на планетата. Световното мнозинство ясно заявява своите права. Особена роля играят ШОС и БРИКС като механизми за съгласуване на интересите на страните от Глобалния Юг и Изток. Укрепва се влиянието на Африканския съюз, СЕЛАК и други регионални обединения.
Тези нови реалности все още не са намерили адекватно отражение в системата на институциите на нашата Организация. Особено важен е въпросът за реформата на Съвета за сигурност. Русия отстоява неговата демократизация единствено чрез разширяване на представителността на Азия, Африка и Латинска Америка. Подкрепяме кандидатурите на Бразилия и Индия за постоянно място в Съвета при едновременното коригиране на историческата несправедливост спрямо Африка в параметри, договорени от самите страни на континента.
Наскоро генералният секретар А. Гутиериш предложи цялостна реформа на ООН. Ние не сме против открито обсъждане на тази инициатива. Ориентирът трябва да бъде връщането на ООН към основополагащите принципи, залегнали в нейния Устав, които Западът от години се стреми да замени със своя „ред, основан на правила“. Важно е работата да се води прозрачно с участието и отчитането на интересите на всички държави-членки. Призоваваме генералния секретар и всички служители на Секретариата стриктно да спазват принципите на безпристрастност и равноотдалеченост в съответствие с член 100 от Устава. Не бива да се допускат опити за „дворцов преврат“ в Секретариата или неговото приватизиране от малка група държави. Съставът на Секретариата трябва да отразява новите реалности, осигурявайки справедлива представителност на страните от Световното мнозинство. Разчитаме на конструктивно обсъждане на въпросите за развитието на Организацията на специално заседание на Съвета за сигурност, което Русия като председател планира да организира на Деня на ООН, 24 октомври.
Реформата на ООН е само част от комплексната задача за преобразуване на цялата система на глобално управление, включително истинската демократизация на МВФ, Световната банка и СТО – в съответствие с тежестта и ролята на Глобалния Юг и Изток в световната икономика, търговия и финанси.
В дискусиите за глобалните реформи не може да се пренебрегва фактът, че ситуацията в сферата на международната сигурност се влошава. Причините за това вече споменах. Основната е стремежът да се запази хегемонията с опора на военна сила. Все повече страни и региони се въвличат в конфронтационни схеми. НАТО вече се чувства тясно в Европа и прониква в Тихия океан, в Южнокитайско море, Тайванския проток, подкопавайки универсалните механизми на АСЕАН и създавайки заплахи не само за КНР и Русия, но и за други страни в региона. Този нов етап на експанзия ръководството на НАТО оправдава с „неделимостта на сигурността на Евроатлантиката и Индо-Тихоокеанския регион“ и се опитва под този лозунг да обгради цяла Евразия във военно отношение.
Русия, заедно със съмишленици, предлага конструктивна алтернатива на този опасен курс: изграждане в Евразия на архитектура на равна и неделима сигурност не за членовете на НАТО и техните съюзници, а за всички без изключение държави и обединения на континента, включително ШОС, СНГ, АСЕАН, ЕАЕС, ОДКБ, ССАГПЗ и други. С тази цел Беларус и Русия като партньори в Съюзната държава предлагат разработването на Евразийска харта на многообразието и многополюсността през XXI век. Истински общоконтинентален процес е неизбежен, след като поведението на Запада обезсмисли евроатлантическия модел за осигуряване на сигурност с опора на НАТО, ЕС и ОССЕ. Не виждаме перспективи в идеите за възстановяване на този модел в Европа в предишния му вид, за което започнаха да размишляват в някои европейски столици.
Говорейки за бъдещето, не можем да забравяме уроците от миналото, особено в ситуация, когато в Европа отново се надига нацизмът, а милитаризацията набира скорост – под същите антируски лозунги.
Това предизвиква още по-голяма тревога, тъй като редица политически дейци, оказали се на власт в Брюксел и някои столици на страни от ЕС и НАТО, сериозно започват да разсъждават за трета световна война като вероятен сценарий. Тези дейци подкопават всякакви усилия за търсене на честен баланс на интересите на всички членове на международната общност, опитвайки се да наложат своите едностранни подходи на останалите, грубо нарушавайки ключовото уставно изискване – уважение към суверенното равенство на държавите. Именно това равенство е основата на обективно формиращата се многополюсност. Русия не агитира за революция срещу когото и да било. Нашата страна е преживяла достатъчно революции повече от другите. Ние просто призоваваме държавите-членки и ръководството на Секретариата стриктно да спазват всички принципи на Устава на ООН без двойни стандарти. Само тогава наследството на основателите на ООН няма да бъде пропиляно напразно.
Благодаря за вниманието.
27.09.2025 г.
