Вярно е: забраната дори да се помисли за война е пряко отричане на самата идея за суверенитет. Главната характеристика на суверенитета е абсолютното право на свободната държава да започне война. Или да не я започва. Смисълът на външната политика (международните отношения като цяло) е, че там няма никаква легална и легитимна инстанция, която да може да застави суверенна държава да прави или да не прави нещо. Вътрешната политика обаче има такава инстанция — самата държава. Правото на насилие принадлежи само на нея. Това е нейната легална основа. Никой няма право да прибягва до насилие вътре в държавата, освен самата държава. Това е част от нейното определение. Навън войната е винаги възможна. Това също произтича от суверенитета — от самата му същност. Всъщност независима държава е само онази държава, която е способна да започне война (или да не я започне, но решението е само нейно). В противен случай тя просто не е независима, а зависима, тоест не е суверенна. Следователно тя не е държава в пълния смисъл на думата, а колония.
Това са основите на политическата уредба на световната политика (вестфалската система).
В късния съветски период СССР напълно забрави тези основи на политическото, демонизира войната, въведе наказателна отговорност за всяко отговорно изказване за война, с изключение на истеричния, слепи пацифизъм. И жестоко плати за това — изчезна, загуби суверенитета си, територии, народи. Така се появи анти-Русия под формата на Украйна. И много други. И някои от появилите се на развалините на СССР бяха напълно готови да воюват. Самата Русия наследи късносъветския пацифизъм. И до появата на Путин, дори водейки война в Северен Кавказ, се бояеше да признае това откровено.
Но има и още един момент, свързан с политическата наука — либерализмът. Според тази идеология суверенитетът е зло (точно защото прави възможна войната). Затова либералите смятат, че правото на насилие на държавата трябва да бъде отнето в полза едновременно на две инстанции — Световното правителство (ЕСПЧ, Хага като примери, бюрокрацията на ЕС като движение в тази посока) и на международните НПО, които получават легитимация за (не)насилствена борба с авторитаризма (тоест със суверенитета, със самата държава). Сега либералите започват война срещу държавата — отвън (от името на наднационалните инстанции) и отвътре (със силите на либералните мрежи, НПО, опозицията).
В Русия преди Путин либералите доминираха. Страната последователно се рушеше. При Путин започна възстановяване на суверенитета. Войната бе призната. Резултатът: Втората чеченска кампания. Победа. Разпадането на страната беше спряно. Либералите бяха изтласкани.
До началото на СВО либералите все пак запазваха водещи позиции в някои области, но влиянието им беше уравновесено от суверенистите. С началото на СВО либералите вече не могат да действат открито; много от тях избягаха и се борят срещу държавата отвън, на страната на врага. Останалите са принудени да мимикрират и да се занимават с тих (но опасен, понякога критично опасен) саботаж.
Същата схема либералите прилагат в Европа и в САЩ. Радикалните либерални мрежи постоянно прибягват до насилие срещу държавата, когато им се струва, че тя се е отклонила от либералната повест. Това са бунтовете на BLM, трансгендерните протести срещу имиграционната служба (ICE) в САЩ, политическите убийства — покушението срещу Тръмп, убийството на Кърк. Сорос призовава своите мрежи към насилие. Това е част от либералната програма. Към това спада и противопоставянето на наднационалните структури — ЕС — на суверенните европейски режими (Орбан, Фицо и т.н.). НАТО също е транснационална инстанция, нещо повече от просто военен блок. Това е щабът на атлантистката Държава-Цивилизация, това е Империята на Запада. Въпреки че ядрото на НАТО са САЩ, самото НАТО по своята природа е наднационално. Затова суверенистът Тръмп (какъвто и да е) — когато се разгневи — заплашва да разтури НАТО. От гледна точка на America First и MAGA именно това би трябвало да се направи.
По същество либералната теория счита за допустимо прилагането на насилие срещу суверенна държава — отвън и отвътре. Излиза, че за да се предотврати война, трябва да започнеш война. Либерализмът от някакъв момент нататък започва явно да напомня за „1984“ на Оруел.
Александър Дугин
