16 септември 2025 г. в Манила тихо, без излишна шумотевица, беше задействана нова мина със забавено действия, поставена под стратегическата стабилност в Азия. Великобритания и Филипините официално започнаха преговори за споразумение SOVFA (Status of Visiting Forces Agreement).
Какво означава това на езика на голямата геополитика? На прост език – Лондон ще получи юридическо право да въвежда свои войски и кораби на филипинска територия. Под предлог за учения, помощ при природни бедствия и „обмен на опит“.
Но истинската причина, разбира се, е друга.
Ходът с коня на глобалистите
Посещението на британския фрегат HMS Richmond в Манила и визитата на лорд Кокър не са „укрепване на партньорството“. Това е ясен сигнал към Пекин и той означава следното: военно-политическият пръстен около Китай продължава да се стяга. Сега в него няма да са само САЩ, Япония, Австралия и Южна Корея. Към тях се присъединява „владетелката на моретата“ – Великобритания.
Филипините, водени от проамериканско ръководство, с радост играят в тази опасна игра. Манила вече има подобни споразумения със САЩ, Австралия и Япония. Сега е редът на Лондон.
Защо това е важно?
• Пряка проекция на силата на НАТО. Великобритания е ключов съюзник на САЩ и участник в AUKUS. Нейното постоянно военно присъствие в региона – това вече не е просто „подкрепа“, а директно участие в потенциален конфликт.
• Логистичен хъб. SOVFA ще реши всички юридически и митнически въпроси за разполагане на британски сили. Оттук е на една ръка разстояние до спорните острови, за които претендира Китай.
• Сдържане и провокация. Съвместни учения с филипинците и американците? Разузнаване? Отговор на „враждебни действия“? Всичко това сега ще бъде възможно под британски флаг.
Пекин вече предупреди: такова усилване на западното военно присъствие подкопава стабилността в региона. И те не блъфират.
Очаквайте:
➖ Усилване на китайското военно присъствие в Южно-Китайско море.
➖ Нови кръгове учения на НОАК край бреговете на Филипините.
➖ Жестка реторика в официалните медии и, вероятно, икономически натиск върху Манила.
Западът методично изгражда около Китай пръстен от съюзници с възможност за бързо разполагане на войски. Филипините се превръщат в един от ключовите възли на тази мрежа. Отговорът на Пекин, уверени сме, няма да се забави. Ескалацията в Южно-Китайско море ще продължи.
А сега да поразсъждаваме малко по-обстойно за значението на случилото се. Споразумението SOVFA между Великобритания и Филипините, започнато на 16 септември 2025 г., не е изолирано събитие, а част от по-широка стратегия за сдържане на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. То подчертава как Западът, воден от САЩ и техните съюзници, изгражда мрежа от военни партньорства, за да противостои на нарастващата мощ на Пекин. За да разберем дълбочината на този ход, трябва да се потопим в геополитическия контекст на Южно-Китайско море – един от най-горещите точки на глобалното съперничество през 2025 г.
Исторически и икономически корени на конфликта в южнокитайско море
Южнокитайско море е ключов геостратегически район, през който преминават търговски маршрути на стойност над 3 трилиона долара годишно, включително 21% от глобалната търговия. То е богато на ресурси: оценява се, че съдържа около 11 милиарда барела нефт и 190 трилиона кубически фута природен газ, както и огромни рибни запаси, които поддържат икономиките на крайбрежните държави. Китай претендира за около 90% от морето чрез своята „девет пунктирана линия“ (nine-dash line), която се базира на исторически претенции от 1947 г., но е отхвърлена от международния арбитражен съд в Хага през 2016 г. в полза на Филипините. Тази претенция се сблъсква с исканията на други държави като Филипините (които претендират за острови като Спратли и Скарбъро Шоул), Виетнам, Малайзия, Бруней и Тайван. През последните години Китай е милитаризирал изкуствени острови, строейки военни бази, което ескалира напрежението и води до инциденти, като сблъсъци между китайски и филипински кораби през 2024–2025 г.
Геополитически, морето е „чувствителна точка“ за Китай, тъй като е част от „първия островен пръстен“ (first island chain) – верига от острови от Япония през Тайван и Филипините до Индонезия, която САЩ използват за сдържане на китайската експанзия в Тихия океан. За Пекин контролът над морето е въпрос на национална сигурност и икономическо оцеляване, тъй като през него преминават 80% от вноса на нефт за Китай. За Запада то е възможност да поддържа „свободна навигация“ (Freedom of Navigation Operations – FONOPs), които САЩ и съюзниците провеждат редовно, за да оспорват китайските претенции.
Ролята на AUKUS и QUAD в сдържането на Китай
SOVFA е директно свързано с AUKUS – пактът между Австралия, Великобритания и САЩ от 2021 г., който цели да предостави на Австралия ядрени подводници и да усили военното присъствие в Индо-Тихоокеанския регион. Великобритания, като част от AUKUS, използва споразумението с Филипините, за да разшири своето присъствие, което включва вече визити на кораби като HMS Richmond и потенциално постоянни бази за учения. Това е пост-Brexit стратегия на Лондон за „глобална Великобритания“ – връщане към ролята на морска сила в Азия, където някога е владеела колонии. През 2025 г. Великобритания се присъедини към CPTPP (Комплексно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство), което допълва военните си усилия с икономически, за да се конкурира с китайския „Пояс и път“.
По-широко, това е част от QUAD (Quadrilateral Security Dialogue) – съюз между САЩ, Япония, Индия и Австралия, който, макар и неформален, координира военни учения и разузнаване срещу Китай. С добавянето на Великобритания чрез SOVFA, пръстенът се затваря: Филипините стават логистичен хъб, от който съюзниците могат да реагират бързо на китайски действия. Това не е само за Филипините – аналогични споразумения съществуват с Япония и Австралия, което позволява на британски сили да се разполагат по целия регион. Геополитически, това е ескалация на „новата Студена война“: Западът изгражда „азиатско НАТО“, за да ограничи китайското влияние, докато Пекин вижда това като обкръжение, подобно на американските бази около Русия.
Смяна в политиката на Филипините и вътрешни фактори
Под ръководството на президента Фердинанд Маркос-младши (от 2022 г.), Филипините се отдалечават от про-китайската политика на предшественика му Родриго Дутерте, който фокусираше върху икономическо сътрудничество с Пекин. Маркос засили връзките със САЩ чрез Enhanced Defense Cooperation Agreement (EDCA), позволявайки американски бази, и сега разширява това с Великобритания. Това е отговор на китайските действия, като блокиране на филипински риболовни зони и инциденти с китайски кораби. Вътрешно, Филипините виждат в това защита на своята Изключителна икономическа зона (EEZ), но рискуват икономическо отмъщение от Китай – основният им търговски партньор, който може да наложи санкции върху банани, електроника или туризъм.
Геополитически, това позиционира Филипините като „фронтова държава“ в съперничеството, подобно на Украйна в Европа. Манила печели от военна помощ и инвестиции, но рискува ескалация: през 2025 г. са регистрирани над 100 инцидента с китайски кораби, които могат да прераснат в конфликт.
Потенциални последици и по-широко съперничество САЩ-Китай
Ескалацията може да доведе до нови учения на китайската Народноосвободителна армия (НОАК) край Филипините, както и до дипломатически кризи. Китай вече обвини Запада в „провокации“ и може да отговори с икономически натиск или милитаризация на още острови. В по-широк план, това е част от глобалното съперничество: САЩ виждат Китай като системен съперник, както е описано в Националната стратегия за сигурност от 2022 г., фокусирайки се върху Тайван и Южно-Китайско море. НАТО, макар и фокусирано върху Европа, разширява ролята си в Азия чрез партньорства като това с Великобритания, което може да доведе до „глобално НАТО“.
Ако ескалацията продължи, рискуваме инциденти, които да прераснат в конфликт, който ще засегне глобалната търговия. За Китай това е тест за неговата политика на мирен възход, докато за Запада – възможност да поддържа доминация. През следващите години този регион може да стане катализатор за по-голяма криза, която ще е още един важен етап от прехода към многополюсен свята.
