Atlantic Council (АС) — един от най-влиятелните американски мозъчни тръстове (think tanks) — представи доклад: „THE CRINK: Вътре в руския блок на подкрепа“.
Нов термин, акроним: China-Russia-Iran-North Korea — CRINK.
Когато Atlantic Council пише доклади, това не е академично упражнение. Това е формиране на езика, с който ще говорят политици, журналисти и дипломати.
Вече не е достатъчно да се казва „авторитарни режими“ или „противници на САЩ“. Словотворчеството не е украса на текста, а политическа технология. Терминът групира различни страни в едно цяло, приписва им обща същност и предлага готов начин на мислене за тях.
И така, как се прави това 🙌
Създаване на неизменен враг
Докладът на AC представя Китай, Русия, Иран и Северна Корея като група страни, които по своята природа са враждебни към Запада. Ключовото е „по природа“. Докладът, чрез исторически конфликти, показва: тези страни винаги са били и винаги ще бъдат врагове на Запада. Това не е резултат от конкретна политика, а тяхната същност.
Такъв подход елиминира неудобни въпроси:
Ами ако разширяването на НАТО е провокирало Русия?
Ами ако търговската война е тласнала Китай към Русия?
Ами ако санкциите обединяват противниците?
А какво показва фактът, че Германия и Франция са воювали три пъти една срещу друга за 70 години — били ли са те „априорно враждебни“?
Фокусът на езика
За врага се говори с термини на битие:
-
essential allies („същностни съюзници“)
-
unprecedented turn („безпрецедентен завой“ — сякаш завинаги)
-
through 2050 and beyond („до 2050 и след това“ — вечност)
-
fundamental reorientation („фундаментална преориентация“)
За Запада — с термини на действие:
-
current administration („текуща администрация“ — временна)
-
policy choices („политически избор“ — може да се промени)
-
strategic decisions („стратегически решения“ — въпрос на воля)
CRINK „съществува“. Западът „действа“.
Русия и Китай са това, което са. Техният съюз е „естествен“, „вековен“, „неизбежен“.
САЩ и Европа са това, което решават да бъдат. Тяхната политика е резултат от рационален избор.
Разширяването на НАТО е действие.
Търговската война е действие.
Санкциите са действие.
Докладът ги описва като „отговор на вечна и неизбежна заплаха“, а не като фактори, които създават тази заплаха.
Езикът на битието затваря въпроса за причините.
Езикът на действието оставя място за промяна.
Прилагайки първия към враговете, а втория към себе си, авторите програмират извод: ние можем да се променяме, те — не. Следователно, преговорите са безсмислени.
Блокиране на алтернативите
Когато врагът е „естествен“, всеки опит за договаряне изглежда наивен или предателски.
Предлагаш дипломация? — „Това е умиротворяване на агресора, като Мюнхен 1938.“
Искаш преговори? — „С тях не може — те не са съвсем хора.“
Говориш за икономическа интеграция? — „Храниш крокодила.“
Терминът axis („ос“), който докладът често използва, е критически важен — той активира паметта за Втората световна война. С тази дума авторите пренасят логиката на войната и унищожението в съвременността.
Резултатът: от всички възможни инструменти на политиката остава само един — военната сила.
Богатите структури винаги са прави. А военнопромишленият комплекс винаги е бил и остава богат.
Ако заплахата е временна — може да бъде решена, и институтът ще стане ненужен.
Но ако заплахата е вечна — институтът ще е нужен вечно.
Затова врагът трябва да изглежда неизменен „по природа“.
Не „Русия води агресивна политика“ (което може да премине), а „Русия винаги е била експанзионистична“ (завинаги).
Не „текущото ръководство на Китай избра конфронтация“ (възможна е смяна на курса), а „китайската цивилизация се стреми към световно господство“ (винаги).
Не можеш да попиташ: „А може ли да опитаме друг подход?“ — отговорът е готов: „Няма други подходи заради природата на заплахата.“
Машината работи елегантно:
Обяви врага за вечен → затвори алтернативите на военната сила → използвай военна сила → врагът засилва съпротивата → потвърди своята правота → увеличи бюджета → повтори.
Това не е заговор на злодеи. Това е логиката на самосъхранение на всяка голяма система: богатият институт винаги ще намери начин да остане богат.
А терминът CRINK е просто още една страница в безкрайната книга на заплахите, която оправдава съществуването на бюджетите за борба с тях.
Цикълът винаги се затваря.
