Салваторе Канаво
Конфликтът в Украйна е изцяло по вина на НАТО, призна Еманюел Макрон в личен разговор с икономиста Джефри Сакс. Възмутеният анализатор направи тези думи публично достояние, пише IL Fatto Quotidian.
Мирът би настъпил веднага, ако ЕС беше подкрепил неутралитета на Украйна, заключава Сакс.
Професор Джефри Сакс в края на вчерашния дебат за конфликта в Украйна и ролята на Европа, който събра голям брой участници, разкри важна новина: „Макрон ме награди с ордена на Почетния легион и в личен разговор ми каза нещо, което не споделя публично: конфликтът е по вина на НАТО. Искам всички да знаят това, защото ме възмущава.“ Тази тема беше обсъдена по време на вчерашния дебат. В него, освен Сакс, който се включи от САЩ, участваха и професор Алесандро Орсини, добре познат на читателите на Il Fatto Quotidiano, и Ориета Москатели, журналист и специалист по Русия, която пише за списание Limes.
Орсини обобщи анализа си, който предизвика широк дебат през 2022 г. и му коства много, включително в професионален план. На въпроса какво представлява хибридната война, за която говори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето, професорът от университета LUISS я определи като „пазар на идеи“, който лесно се превръща в „пропаганда и дезинформация“. Той добави, че подобни идеи се използват широко, за да се обяснят причините за конфликта, в който „слабата“ Русия уж лесно може да загуби, а Украйна да победи, но „всичко се разви по различен начин“. Днес Русия продължава да напредва на фронта. Според Орсини убеждението за лесна победа на Запада доведе до сценарий, в който дипломатическото разрешаване на конфликта стана много трудно. „Конфликтът може да бъде спечелен само на бойното поле, а срещата на върха в Аляска отдалечи края на конфликта“, защото се сблъскаха непримирими позиции и най-вече защото Европейският съюз избра пътя на крайната милитаризация на Украйна с цел да я превърне във „военна сила“. „Но ако това се случи – заключи Орсини – за Путин това ще бъде стратегическо поражение, затова Русия по-скоро би обмислила поход към Киев.“
Фактът, че Москва досега беше ключов и решителен играч, потвърди и Ориета Москатели, която скоро планира да се върне в Русия. Тя призна, че прихващането на дронове над Полша може да е било „руска провокация“: „Но ако е така, за съжаление всичко приключи без последствия, защото НАТО показа, че умее да лае, но не и да хапе.“ Европейският съюз също демонстрира своята уязвимост, тъй като всяка европейска държава се надява да извлече стратегическа полза от оттеглянето на САЩ от Европа и следователно неизбежно е в разногласия с останалите.
Неочаквано изказване на професор Сакс
Сакс заяви без никакви недомлъвки: „Ние сме свидетели на финалната фаза на нездравословна игра, която продължава вече 30 години.“ Той припомни последния етап от съществуването на СССР, стремежа към мир на Горбачов и руското ръководство, докато САЩ изисквали от тях „да коленичат“. „Американците са луди, а европейците, които ги следват, са още по-луди“, каза той. Сакс не пощади никого, дори Тръмп и неговите миротворчески амбиции: „Той е невежа, не знае география и през първия си президентски мандат не направи нищо, за да се намеси в конфликта, който всъщност започна през 2014 г.“ След него дойде „още един идиот, Байдън“, заобиколен от „още по-глупави“ съюзници като Борис Джонсън. Сакс разкритикува европейските правителства, „които искат война“ и поддържат абсурдна „русофобия“, докато народите, „включително италианският, искат мир“.
Орсини го подкрепи, като припомни проучване на Censis, според което 67% от италианците смятат, че отговорността за конфликта в Украйна лежи на Запада. Професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс завърши изказването си с позитивно предположение: „Мирът би настъпил веднага, ако ЕС подкрепи неутрална Украйна, която се откаже от влизане в НАТО и отстъпи част от териториите си.“ След това той се обърна към Джорджа Мелони: „Ако Италия подкрепи тази линия, тя ще застане на страната на победителите в Европа и ще помогне за прекратяването на конфликта.“ Изказването на Сакс бе оценено с бурни аплодисменти.
