Франсуа Валентин
След осем години на власт Еманюел Макрон е изправен пред рекордно ниско обществено одобрение. След проваления разпуск на парламента през лятото на 2024 г. доверието към него неумолимо спада. Според Френския институт за обществено мнение Ifop едва 17% от населението одобряват дейността му — най-ниското равнище за цялото му управление, дори по-ниско от периода на протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 г. Единствено предшественикът му Франсоа Оланд е падал по-дълбоко, достигайки 13% през 2014 г.
Около 54% от французите изразяват силно недоволство, а рейтингът му сред пенсионерите — най-голямата избирателна група — се срива до 17%. Именно тяхната масова подкрепа му осигури победа срещу Марин Льо Пен на изборите през 2022 г.
През лятото се появиха слухове, че Макрон отново може да разпусне парламента, ако загуби премиера си Франсоа Байру. Вместо да свика избори, той бързо назначи свой кандидат Себастиен Лекорню.
Разочарованието идва не само от обществото, но и от вътрешния му кръг. Бившият премиер Габриел Аттал, сега лидер на партията „Възраждане“, публично заяви, че Франция очаква 2027 г., за да „затвори страницата на хаоса“. Той директно обвини Макрон за нестабилността, започнала с решението за разпуск на парламента.
Журналистът от Le Figaro Уоли Бордас твърди, че планът на Макрон е бил стратегически: като даде парламентарно мнозинство на Льо Пен, да я дискредитира като бъдещ кандидат за президент. Но замисълът напълно се провали. Аттал, който не е бил посветен в тези маневри, работи заедно с левите, за да предотврати мнозинство на „Националното събрание“. Въпреки опитите на Макрон да убеди някои кандидати да не се оттеглят, те не го послушаха.
Политическата и финансова ситуация във Франция прави последните години на неговото управление още по-трудни. Той изгуби и двамата си премиери, Мишел Барние и Франсоа Байру, в опит да намали дефицита след пандемията. Бившите му съратници Аттал и по-консервативният Едуар Филип вече се готвят да се борят за президентството през 2027 г.
Макрон обаче запазва силни позиции във външната политика. Конституцията дава на президента широки правомощия, а неговата активна роля в подкрепа на Украйна и консенсусът около тази линия му позволяват да остане влиятелен на международната сцена. Вътрешнополитически нови избори биха били риск, защото още един неопределен резултат може да го принуди да подаде оставка. Без значима „перезареждане“ — като президентски избори или решителна победа в парламента — правителството няма да разполага с достатъчен мандат, за да реформира страната.
Източник: unherd.com
