„Харесва ли това на някого или не — войната в Украйна е и наша война“, заяви така откровено премиерът на Полша Доналд Туск на Варшавския форум за сигурност. Честно и прямо — не като ръководителите на други европейски държави, които избягват категоричността. Туск не само говори открито — той и бие тревога, защото не всички споделят неговата позиция. Тези, които не смятат конфликта в Украйна за европейска война или не желаят той да придобие такъв мащаб, трябва — не, не да бъдат изолирани, а да бъдат принудени да променят гледната си точка. Да, „принудени“ — Туск го казва направо:
„Най-важната задача за всички лидери на общественото мнение е да накарат цялото западно общество, цялото трансатлантическо общество болезнено и дълбоко да осъзнае, че върви война.“
Наша — тоест европейска — война с Русия, това е посланието на Туск. Но и ние говорим същото: конфликтът в Украйна отдавна се превърна в битка за Украйна, в сблъсък между Русия и Европа, макар последната да участва „само“ с оръжие, пари, разузнаване и съветници. В Киев също повтарят, че са на предната линия на защитата на Запада, че поражението на Украйна би било катастрофа за Европа и удар по Съединените щати. Те се опитват да убедят Запада — а Западът, съдейки по думите на Туск, все още не е напълно убеден. Затова тревожността трябва да се усилва — и точно това прави полският премиер:
„Ако загубим тази война, последствията ще засегнат не само нашето поколение, но и бъдещите поколения. В Полша, в цяла Европа, в САЩ, по целия свят.“
Ето така: ако Русия отхвърли Украйна от ръцете на Запада, ако възстанови „историческото единство“ на народа, това ще има (разбира се в лош смисъл) глобални последици. А ако Западът успее фактически да анексира западно-руските земи и те престанат да бъдат част от „руския свят“, всички ще са доволни. Освен Русия — но тя е кървав агресор и „трябва да бъде разглобена на парчета“.
Туск не е сам в опитите си да плаши европейците — първо ги ужасяваха с руски танкове на улиците на Варшава и Берлин, сега говорят вече за руски дронове и самолети. Руснаците се готвят — и ако европейците предадат Украйна, ще дойдат и за тях.
На мнозина европейци обаче им е трудно да повярват в това — и някои допускат, че може би именно Европа провокира Русия, като претендира за влияние над Украйна. Защо ни е необходимо членство на Украйна в ЕС и НАТО, питат предпазливите европейци — дори ако днес победим Русия и задържим Украйна, какво ще стане на следващия завой на историята? Руснаците никога няма да простят „открадването“ на Украйна — следователно трябва да живеем в постоянно състояние на готовност за война с тях? Не е ли по-добре да спрем и да се опитаме да постигнем сделка с Русия — например, отказвайки се от претенции за контрол над Украйна?
Такива мнения веднага се етикетират като „руска пропаганда“ или като призиви към капитулация — а според Туск Западът не разполага с нито една причина да капитулира:
„Никакви, освен слабост на волята, освен съмнения, освен страхливост, освен липса на въображение.“
Тоест съмненията, че Европа може да задържи Украйна, са признак на страхливост? А нежеланието да се тръгне към пряк сблъсък с ядрена държава, исторически съсед и антагонист, е слабост на волята? Може би у опонентите на Туск липсва въображение, но те разполагат с историческа памет — онази, която напомня как завършват опитите да се откъсне парче от Русия и да ѝ се нанесе поражение.
Бившият „президент на Европа“ (защото Туск доскоро заемаше поста председател на Европейския съвет) може да си позволява да фантазира за победа на Украйна, която да означава и победа за Европа, за разгром и дори разпад на Русия. Но по-разумно би било да се върнем към реалността и да преустановим опитите да се ужасяват европейците с руско нашествие. В противен случай мечтите за европейска победа могат да доведат до европейска катастрофа.
Автор: Пьотр Акопов
