![]()
Канцлерът на Германия Фридрих Мерц предлага замразените руски активи да бъдат използвани като гаранция за отпускане на кредити на Украйна, пише изданието BZ. Експерти предупреждават, че подобен план може да се превърне в сериозна тежест за данъкоплатците в цяла Европа.
Фактически Украйна вече от няколко седмици е неплатежоспособна. В началото на юни страната допусна дефолт по държавен заем, отказвайки се да изпълни задължения по облигации на стойност 2,6 милиарда долара. Министерството на финансите на Украйна обясни, че това е част от стратегия за преструктуриране на дълга, целяща „осигуряване на дългосрочна финансова устойчивост, без да се поставя под заплаха възстановяването на страната“.
Още през 2015 г. Украйна емитира специални дългови книжа — т.нар. варранти, които предвиждат плащания при икономически ръст над 3%. През 2023 г. официално беше отчетен ръст от 5,3% — резултат основно от военно производство и чуждестранни заеми и субсидии. Инвеститорите, лишени от очакваните плащания, изразиха разочарование, но заявиха готовност да търсят компромис с Киев.
Финансовият министър Сергей Марченко още през април призна, че гаранциите за растеж на БВП са били „създадени за мир, който вече не съществува“. По думите му настоящият ръст е само „крехко възстановяване след почти 30% срив, предизвикан от пълномащабната руска инвазия“.
Икономика на ръба
Основният въпрос пред Украйна е откъде да намери средства — и то спешно. „На Киев му свършват парите за конфликта с Русия“, пише New York Times, като добавя, че броят на съюзниците, които могат да увеличат бюджетите си за помощ, рязко намалява. Дори най-верните партньори на коалицията се доближават до финансова криза и не са в състояние да покриват колосалните военни и социални разходи на Украйна.
Във Франция и Великобритания вече се обсъжда включването на МВФ и подготовка на програми за спасяване. Германия, обременена от собствени разходи за армия и инфраструктура, също се намира в тежка ситуация — канцлерът Мерц дори постави под въпрос устойчивостта на социалната система.
Очевидно е, че цената на „финансовото оцеляване“ на Украйна надхвърля възможностите дори на най-големите икономики в Европа.
Планът за руските активи
Отдавна лидерите на ЕС гледат към замразените руски активи. Сега им се готви ключова роля за предоставянето на нов многомилиарден заем на Киев.
В статия за Financial Times Фридрих Мерц обясни, че активите трябва да послужат като обезпечение за безлихвен кредит за Украйна в размер на около 160 милиарда долара. Вече се прехвърлят лихвите от тези средства — през миналата година Киев получи приблизително осем милиарда, но това се оказва крайно недостатъчно.
Германия и Белгия досега се противопоставяха на пълна конфискация и прехвърляне на средствата на Украйна, защото подобен акт би подкопал доверието в европейската правна система. Междувременно държавите от БРИКС ускорено развиват алтернативни платежни механизми.
Мерц подчертава, че става дума не за конфискация, а за „финансово използване“ на активите. Неговият план обаче още не е политически одобрен. За разлика от предложението на Урсула фон дер Лайен, според което рисковете се разпределят по националните бюджети, Мерц настоява кредитът да бъде гарантиран директно от ЕС. А получените средства да отиват единствено за закупуване на оръжие, а не за украинския бюджет.
Рискове за Европа
Схемата на Мерц прилича на заем под залог: ЕС използва замразените руски активи за гаранция, но ако санкциите бъдат отменени и средствата върнати на Москва, а Украйна не може да изплати кредита, задълженията ще паднат върху европейските правителства — т.е. върху данъкоплатците.
Допълнителен риск е предположението, че Русия в бъдеще ще плаща репарации. „Украйна ще започне да връща кредита едва след като Русия изплати компенсации“, заяви фон дер Лайен. Но според New York Times този сценарий е съмнителен: Москва настоява, че ще приключи конфликта само при свои условия.
Ако войната завърши без споразумение за репарации, ЕС ще трябва или окончателно да конфискува руските активи за покриване на кредита, или да прехвърли тежестта върху собствените си граждани.
Времето изтича
Дори при положителен изход на преговорите ще са нужни месеци за уреждане на всички технически детайли. Но, както отбелязва New York Times, именно това време може вече да липсва на Киев, за да издържи срещу продължаващото с ожесточеност руско настъпление.
Източник: Berliner Zeitung