През последните десетилетия миграцията в Европа се трансформира драматично. Ако през ХХ век основната форма на миграция е била трудовата – хора от други страни идваха за сезонна или дългосрочна работа и напускаха след изтичане на договора с работодателя – ситуацията през XXI век е напълно различна. Политическите бежанци, макар и винаги присъстващи, са били малък процент от общия поток мигранти, докато днес именно бежанците и търсещите убежище определят демографската и социалната динамика на Стария континент.
Кризата в Сирия и първата голяма миграционна вълна (2015–2016)
През 2015 г. започва драматичната трансформация на миграционния баланс в Европа. В Сирия избухва военен и политически конфликт, който принуждава милиони сирийци да напуснат страната. Към юли 2015 г. около 4 милиона души са напуснали Сирия; до края на годината броят им нараства до 6 милиона. Основните дестинации са Турция, Ливан и Йордания, но значителна част от бежанците се насочват към Европа, особено към южните й държави – Гърция, Италия, Испания и Франция.
В този контекст Европейският съюз взема решение за разпределение на бежанците по квоти между страните членки. Германия под ръководството на Ангела Меркел поема инициативата, обявявайки готовността си да приеме най-голямата част от бежанците. На 25 август 2015 г. Германия дава „зелен коридор“ за около 1 милион сирийски бежанци, а само седмица по-късно Меркел заявява: Wir schaffen das! („Ние ще се справим!“), което се превръща в символ на новата миграционна политика на страната.
Въпреки това, разпределението по квоти в Европа не се осъществява според плановете. Много бежанци напускат страните, в които са разпределени, и се преместват в Германия – привлекателна за тях със стабилната икономика и социалната подкрепа. Налага се повторно въвеждане на граничен контрол в ЕС, а страни като Унгария категорично отказват да изпълняват квотите. Политическите последици са значими: несъгласието на Великобритания с решенията на ЕС става един от факторите за Brexit.
Масовият миграционен поток и дългосрочните ефекти
През 2015–2016 г. в ЕС влизат около 2,5 милиона бежанци, като около 1,5 милиона са сирийци, а останалите идват от Афганистан, Ирак, Йемен и Латинска Америка (особено от Венесуела). Миграционната вълна води до формиране на етнически анклави, растеж на социалните разходи, проблеми с интеграцията и нарастване на престъпността в някои райони.
Раждаемостта сред мигрантите е по-висока от тази сред коренното население, което допринася за устойчив растеж на тези анклави. Проблемът с интеграцията се усложнява, тъй като много мигранти живеят затворено, с минимална адаптация към местните условия.
Втората голяма миграционна вълна: бежанците от Украйна
През 2022 г. започва нова миграционна вълна от Украйна. Към април 2025 г. в Европа пребивават 6,36 милиона украински бежанци, като най-много са в Германия – 1,24 милиона. Към общата бройка на мигрантите и бежанците в Европа това води до над 11–12 милиона души.
Общият брой на мигрантите в Европа е огромен – около 94 милиона, или 31,2% от всички международни мигранти в света. Основната част са трудови мигранти, но около 15% са бежанци. Дори трудовите мигранти създават предизвикателства: формират анклави, водят със себе си семействата си, а децата им автоматично получават европейско гражданство, което води до ускорено увеличаване на диаспорите.
Регионални различия и концентрация на мигрантите
Най-голям брой мигранти са в Западна Европа. Германия води с 16,75 милиона души, следвана от Франция (11,99 млн.), Великобритания (11,86 млн.), Испания (8,87 млн.), Австрия (7,11 млн.) и Италия (6,55 млн.). За тези шест държави се пада над 2/3 от всички мигранти в Европа. Процентът на присъствие спрямо населението е особено висок в Австрия (30,1%), Германия (19,8%) и Франция (17,2%).
В градовете мигрантската концентрация понякога надхвърля 50%. В Брюксел например е около 74%, в Париж – 46,2%, във Франкфурт – 51,8%. В Лондон – 40,6%, във Виена – 31,3%. Тази динамика вече се възприема като симптом за „загубата на европейската идентичност“ и предизвиква засилване на десни и ултра-десни политически движения.
Миграцията като фактор за евроскептицизъм и потенциален разпад на ЕС
Миграционният натиск се комбинира с други кризи: икономическо отслабване поради антируските санкции, нарастващи военни разходи и политически разногласия между страните членки на ЕС относно САЩ, Украйна, Русия и Израел. Според експерти това прави миграционната политика ключов фактор за дестабилизацията на ЕС.
Мерките за овладяване на кризата включват: строг контрол на границите, ускорено връщане на бежанци в родните им страни, включване на мигрантите в трудова дейност, ограничения за трудова миграция без семей и ограничаване на нелегалната имиграция. Вече се обсъжда и фактическото преустановяване на Шенгенската зона, което може да се счита за първи признак на евентуален разпад на ЕС.
