Министерство на отбранта опровергава с лъжи премълчаните истини

1/ Министерство на отбраната: „…На г-н Енчев инвестицията в двата бъдещи военни завода му се струва „огромна“, началният разход – висок. С каква експертиза той преценява колко точно пари са нужни за два военни завода не е ясно – все пак това не са цехове за производство на капачки за буркани…“

Моят коментар:

Да, инвестицията е огромна – това не е лична преценка, а факт, потвърден от официални източници: говорим за около 1 милиард евро. Това е най-мащабното военно-индустриално начинание в новата ни история. Въпросите „кой плаща, кой печели и кой носи риска“ са съвсем логични. Да ги поставяш е задължение на всеки общественик, а не каприз. И не е нужно да си проектант на заводи за боеприпаси, за да настояваш за прозрачност и яснота по сделка, която засяга националния бюджет и националната сигурност.

2/ Министерство на отбраната: „…Но първенството по нелепост държи друга оценка на Велизар Енчев: „Джойнт венчърът е 51% за „Райнметал“, тоест основната печалба идва първо при тях. България ще получава по-малък дял (49%), което означава, че ефектът върху бюджета ще е бавен. Да поясним – 51% акционерно участие означава 51% от парите и 51% от печалбата. Разликата е два пункта. Няма как „основната печалба“ да идва първо при единия акционер. Бившият служител на ДС явно не знае, че ВМЗ-Сопот е търговско дружество… А то процъфтява – половин милиард приходи, 104 млн. печалба. След инвестициите числата ще растат, ще има хиляди работни места…“

Моят коментар:

Тук МО пропуска най-същественото: 51% не е два процента повече – това е контрол. Контрол върху управителния съвет, върху дивидентната политика, върху реинвестирането и върху начина, по който печалбата реално се разпределя. В международната практика именно мажоритарният партньор диктува дневния ред. България може да има 49% дял, но не и решаващо влияние.

Освен това, когато държавата тегли заем по SAFE, тя поема отговорността за неговото връщане. А печалбата на ВМЗ – по думите на самото МО, остава в дружеството и не влиза директно в бюджета.

Т.е. заемът е държавен, а приходът – корпоративен. Точно това означава „бавен ефект върху бюджета“. Колкото и добри да са текущите резултати на ВМЗ, те не са гаранция за бъдещето и не отменят риска за държавната хазна.

3/ Министерство на отбраната: „…Накрая Велизар Енчев си фантазира, че лихвата по заема, който България ще вземе по механизма на ЕС SAFE, ще е 3 процента и „изплащането ще е значимо в дългосрочен план“. Да припомним – заемите са дългосрочни, 45 години, първите 10 са гратисни, не се плаща нищо. Лихвата ще бъде много ниска, защото ЕС има най-висок рейтинг, но точният й размер още не е ясен…“

Моят коментар:

Точно тук е проблемът – лихвата не е ясна. Тя зависи от пазарите и от момента на емитиране на облигациите. Да се твърди априори, че ще е „много ниска“, е спекулация. При заем от 3 милиарда евро дори 2% означава 60 млн. евро годишни лихви, а 3% – 90 млн. евро. Това не са дреболии за държавния бюджет.

А гратисният период не отменя факта, че след десет години ще трябва да се плаща – при неизвестни бъдещи условия. Казаното от мен, че „изплащането ще е значимо в дългосрочен план“, е не просто вярно, а очевидно.

4/ Министерство на отбраната: „…Друга линия на атаката е псевдоекологична. Производството на барут замърсявало околната среда. Да, не е като да произвеждаш розово масло, но България не е държава от Третия свят – имаме най-високи стандарти. Някои стратегически производства не може да се изнасят – в Китай или Северна Корея също могат да произведат барут, но геополитически това е безумие…“

Моят коментар:

Да, ЕС има строги екологични стандарти. Но нека не се правим, че производството на барут е безобидно. Международният опит показва десетки случаи на тежко замърсяване на почви и подпочвени води около заводи за боеприпаси – с милионни разходи за почистване, понякога поети от държавата, а не от инвеститора. Да отхвърляш тези опасения като „псевдоекологични“ е обидно за местните общности, които ще живеят до тези заводи.

Истинският патриотизъм не е да махнеш с ръка и да кажеш „имаме стандарти“, а да настояваш за независим мониторинг, публичен достъп до резултатите, гарантиран от инвеститора. Само така националната сигурност няма да се постигне за сметка на здравето на българските граждани.

х х х

Министерството на отбраната може да сипе подигравки и лични квалификации по мой адрес, но фактите са по-силни:

• Инвестицията е мащабна и крие сериозен бюджетен риск;

• 51% означава контрол, не „2 процента разлика“;

• Заемът по SAFE е реален държавен ангажимент, а цената му не е ясна;

• Екологичните рискове са доказани и изискват превенция, а не подигравки.

Уважаеми господа от Министерство на отбраната, прозрачност и гаранции – това е, което обществото заслужава, а не кухи лозунги.