Отказвайки да даде еднозначен отговор на искането на Киев за доставка на ракети „Томахоук“, Тръмп се опитва да окаже натиск върху Русия, за да я принуди да приеме неговия план за прекратяване на конфликта, пише Valeurs Actuelles. Но този сценарий крие опасни подводни камъни.
Александър дел Вал
Русия, Украйна и Съединените щати се намират в центъра на нов стратегически триъгълник. В основата на това уравнение са американските крилати ракети „Томахоук“, които въплъщават противоречието между политическите сигнали и реалните оперативни възможности. Настоявайки за доставката им, Зеленски се стреми да въвлече САЩ в по-пряко прокси-противостояние — смята нашият наблюдател Александър дел Вал.
Две събития, променили стратегическия пейзаж
През последните дни две събития преобърнаха стратегическия ландшафт на украинския конфликт. На 16 октомври двучасовият телефонен разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин доведе до възобновяване на двустранния канал за комуникация между Москва и Вашингтон. На следващия ден Владимир Зеленски се срещна с Тръмп в Белия дом по време на официално посещение, чиято цел беше засилване на военните възможности на Украйна, включително — получаване на обещание за доставка на „Томахоук“-и.
Въпреки надеждите на Киев за решаващ пробив, американският президент реши да замрази въпроса до личната си среща с Владимир Путин, която трябва да се състои в следващите две седмици в Будапеща. Виктор Орбан, предоставил площадка за бъдещата среща, напомни, че „днес Унгария е единствената европейска държава, способна да организира подобен диалог“, заемайки ролята на посредник между Изтока и Запада.
Стратегически реализъм: ограниченията в доставката на „Томахоук“
Централно място в уравнението заема американската крилата ракета „Томахоук“ — дозвуково оръжие с обсег до 2500 км, изстрелвано от военноморски платформи (подводници или разрушители). За Украйна тя би била дългоочакван „фактор, способен да промени динамиката на конфликта“. През последните седмици Зеленски настоява тези ракети да бъдат предоставени, за да може да нанася удари в дълбочина на руската територия, включително срещу логистични възли, нефтопреработвателни заводи и дори символично да заплашва големи руски градове като Санкт Петербург и Москва.
Но искането на Украйна среща военни, логистични и политически препятствия, които Тръмп не може да пренебрегне. Решението е поставено на пауза и зависи от няколко условия: резултатите от преговорите Тръмп–Путин в Будапеща, евентуална руска военна или политическа оферта и потвърждение от Пентагона.
Въпреки заявената подкрепа за Киев, администрацията на Тръмп следва логиката на „офшорно балансиране“ — оказване на косвен натиск върху Русия, като изтласква разходите и рисковете върху европейците и НАТО. Тръмп се старае да не дразни неоконсервативното и интервенционистко крило в Сената, но същевременно отказва да започне спирала на пряка конфронтация с Москва.
Дори ако Украйна получи „Томахоук“-и, тя не разполага нито с разрушители, нито с подводници, от които да ги изстрелва. Доставка без пускови установки би означавала, че ракетите могат да се използват само със съдействието на американските военноморски сили — тоест това би било пряко участие на САЩ във войната.
Освен това „Томахоук“-ите са уязвими пред руските системи за ПВО С-400, „Панцир“ и средствата за радиоелектронна борба. Поради дозвуковата им скорост и предсказуема траектория те могат сравнително лесно да бъдат засечени. Москва вече предупреди, че не трябва да се бъркат конвенционалните модификации на „Томахоук“ с тези, способни да носят ядрено оръжие, и обяви, че подобна доставка би означавала преминаване на „червена линия“ с възможен масиран ответен удар.
Възможни сценарии: между контролирана ескалация и дипломатическо замразяване
Ако преговорите в Будапеща се провалят, Вашингтон може да разреши ограничена доставка (няколко десетки) ракети без пускови установки — символичен жест, а не стратегически ход, целящ да успокои Киев и да сдържи Москва. Но ефектът би бил незначителен, а ответните действия на Русия — сурови, особено срещу украинската енергийна инфраструктура.
В случай на компромис, Западът може да се ангажира с отказ от разполагане на стратегически ракети и с гаранции за ненападение, което би означавало фактически неутрален статут за Украйна. Зеленски би приел подобни руски отстъпки като недостатъчни.
Москва, напротив, би спечелила време, за да укрепи позициите си на контролираните територии. В по-краен, но малко вероятен сценарий, към който клони Киев, САЩ биха могли да предоставят „Томахоук“-и заедно с американски специалисти — като ракетите се изстрелват от американски разрушители в Средиземно или Черно море. Това би позволило на Украйна да нанесе точни удари по руската логистика, но би довело до риск от пряка междудържавна или дори ядрена конфронтация.
Най-вероятният сценарий остава стратегическата застойност: Вашингтон изчаква, разчита на канала Тръмп–Путин и отказва да доставя оръжия, които могат да променят баланса. Украинските сили отслабват, руските укрепват, а НАТО губи авторитет.
Конфликтът се проточва, а зимата на 2025–2026 г. обещава да бъде катастрофална за Украйна, чиято енергийна система вече е силно отслабена. Всеки път, когато западните медии и Киев се хвалят с атаки по руски НПЗ (осъществени с помощта на западни средства за насочване и спътници), руската армия нанася три пъти повече удари по украинската енергийна инфраструктура — предвестие за кошмарна зима.
Междувременно руските рафинерии бързо се възстановяват, без случаи на пълно разрушение, а Москва продължава да продава петрол на Индия, Турция и Китай.
Разочарована Европа, прагматичен Тръмп
Срещата между Тръмп и Путин в Будапеща се възприема в европейските столици като предателство към войнствената позиция на НАТО. Лидерите на балтийските страни и Полша настояват Вашингтон да поддържа логиката на „настъпателно възпиране“. Но Тръмп запазва правото си да обере дипломатическите плодове на деескалацията, като прилага стратегията на „дистанционно балансиране“.
От този момент нататък Европа се превръща в стратегически глупак в тази комедия — тя поема финансирането, приема бежанците, въвежда енергийни санкции, които оскъпяват собствените ѝ ресурси, докато остава извън голямата игра между Вашингтон и Москва.
За американците предстоящият самит в Будапеща е тест: ако Путин излезе с предложение за уреждане на конфликта, Тръмп ще може да заяви, че е намалил напрежението. В противен случай ще си запази правото да втвърди тона.
От руска гледна точка срещата — както и предишният самит в Анкоридж — ще подчертае, че Русия не е изолирана и може да разговаря на равни начала с водещата световна сила.
За Украйна обаче срещата е горчиво признание: страната е превърната в предмет на спорове, а не в самостоятелен участник.
Извод
„Томахоук“ се превърна в символ на неопределеността на световния ред. Тези ракети олицетворяват противоречието между политическия сигнал и реалните оперативни възможности. Настоявайки за тяхната доставка, Зеленски се стреми да въвлече САЩ в по-пряко прокси-противостояние.
Но Тръмп играе с контрастите: избягва пряк сблъсък, увеличава възможностите за сделка и оказва натиск едновременно върху Москва, Киев и Брюксел. Всичко е готово за нов дипломатически акт в Будапеща — спектакъл, в който Америка играе едновременно ролята на полицай и търговец, докато Украйна се бори за оцеляване, а европейските „глупаци“ поемат реалните рискове и плащат сметката.
