Мисълта на Ален дьо Беноа за „Империята“ е една от централните в неговата критика на модерността и глобализацията.
Дьо Беноа прави фундаментално разграничение между „Империя“ и „империализъм“.
Империализмът (който той отъждествява с проекта на САЩ и атлантизма) е стремежът към универсализиране на един-единствен модел. Това е хомогенизация на света по образец на „американския начин на живот“, пазарната икономика, либералната демокрация и правата на човека, разбирани като универсална догма. Това е проектът на глобализацията като унификация, който унищожава всички различия.
Империята, в неговото разбиране (вдъхновена от Римската, Свещената Римска или Руската империя), е политическа форма, която управлява различията, а не ги премахва. Тя представлява „единство в многообразието“.
Дьо Беноа смята, че моделът на съвременната национална държава (родена в Европа след Вестфалския мир) е първата стъпка към униформизма, тъй като тя се стреми към културна и административна еднородност в рамките на своите граници. Империята е отговор на това ограничение.
„Имперската идея се противопоставя както на национализма, така и на космополитизма. Тя отхвърля както затварянето в тесните рамки на етническата принадлежност, така и разтварянето в безличното човечество. Империята е голямо пространство, което управлява своето многообразие… Тя е алтернатива както на хаоса на суверенните държави, така и на глобалния пазар.“
Главният враг за дьо Беноа не е една или друга държава, а либералната идеология, която според него представлява метафизическата основа на глобализацията и империализма.
„Либерализмът е метафизика на Единното. Той се стреми да установи световен пазар, който ще се регулира единствено от закона на търсенето и предлагането — свят, в който ще изчезнат всички колективни принадлежности, освен принадлежността към човешкия род… Това е проект за унищожаване на всичко частно, всичко особено, в името на една абстрактна и празна универсалност.“
(Ален дьо Беноа, „Срещу либерализма“)
„Империята“ като съюз на народи и култури
В неговото виждане Империята не е централизирана държава-хегемон, а по-скоро конфедерация или федерация от народи, обединени от обща политическа съдба и цивилизационен проект, но запазващи своята уникалност.
„Империята е форма, която позволява да се обединяват народи, без да се изтрива тяхната идентичност. Тя предполага йерархия — но не расистка йерархия, а йерархия на служението и на ценностите, признаваща достойнството на всеки елемент от имперското цяло… Това е ‘архипелаг’ от култури, обединени от общ център на властта.“
За Ален дьо Беноа „Империята“ не е носталгия по миналото, а политическа утопия на бъдещето — единствената реална сила, способна да се противопостави на тоталната глобализация. Това е проект на голямо пространство, което ще защити културното и цивилизационно многообразие на планетата от превръщането ѝ в „еднообразна и тъжна пустиня на световния пазар“.
Тази идея прави дьо Беноа един от най-радикалните и последователни критици на съвременния световен ред.
Александър Дугин
