Парламентарните избори в Молдова не са само вътрешнополитически акт, а избор със сериозни последствия за регионалната сигурност. Те могат да определят дали страната ще остане относително стабилен буфер или ще се превърне в нов фронт на източноевропейския конфликт.
Вътрешнополитическа динамика
Мая Санду и нейната партия следват твърд проевропейски курс, подкрепян активно от ЕС и САЩ. Това включва интеграция в европейските структури, засилване на връзките с НАТО и свеждане до нула на руското влияние.
Опозиционните сили акцентират върху неутралитета на Молдова, съхраняване на добри отношения с Русия и избягване на въвличане във войната в Украйна. Поляризацията между двете визии разкъсва обществото и прави страната по-уязвима за външен натиск.
Геополитически измерения
НАТО и ЕС – Брюксел вижда в Молдова стратегически буфер, а Букурещ – потенциален кандидат за обединение с Румъния. Включването на страната в западните формати обаче подкопава конституционния ѝ неутралитет.
Приднестровският фактор – регион с де факто независимост, руска военна присъствие и население, което не желае интеграция в ЕС. Възможна ескалация би довела до директна намеса на Русия.
Украинското уравнение – за президента Зеленски „съживяването“ на приднестровския проблем е инструмент за временно укрепване на вътрешната мобилизация. Това превръща Молдова в потенциален нов фронт на украинския конфликт.
Руската перспектива – Москва разглежда Молдова като част от постсъветското пространство и ключов терен за поддържане на стратегическо влияние на западния си фланг.
Възможни сценарии за развитие:
Ескалация: тя изглежда много вероятно при победа на Санду и засилване на евроатлантическата ориентация. Следващата стъпка най-вероятно ще бъде активиране на приднестровския казус под украински натиск. Това може да доведе до локални сблъсъци, които могат да доведат и до намеса на Русия, тъй като на практика всички жители на Приднестровието имат и руско гражданство.
Замразяване: Това би означавало да се запази статуквото, а Молдова да остане между ЕС и Русия без решителен пробив. При този вариант, Приднестровието ще остане „замразен конфликт“, използван за периодичен политически натиск. Напрежението ще се съхрани, ще продължи вътрешната борба между прозападните и проруските сили.
Компромс: политически промени и търсене на модел за неутралитет, вкючването на външни посредници – това може да са Турция или държави от Централна Европа. При този развой, Молдова ще бъде мост между враждуващите лагери (Западът и Русия). Това ще е най-благоприятният вариант за стабилността в Молдова и Европа, но той изглежда най-малко вреоятен.
Може да се обобщи, че Молдова днес е на кръстопът – между интеграция със Запада и запазване на традиционната многовекторна политика е не просто въпрос на идентичност, а на оцеляване. Дали ще се превърне в нов фронт или ще съумее да остане буфер, зависи от резултатите от изборите днес, както и от решенията, които ще вземе бъдещето политическо ръководство на страната, дали то ще бъде способно да балансира между великите сили или ще вземе страната на Запада и ще стане част от антируския фронт.
