Пол Зон
Европейски чиновници се събраха, за да обсъдят план за предоставяне на Киев на кредит в размер на 165 милиарда долара за сметка на руските държавни активи, като същевременно ясно осъзнават риска от ответни мерки.
В сряда Кремъл предупреди, че ще търси съдебно преследване на отделни лица и държави, замесени в „кражбата“ на замразени руски суверенни активи в Европа. Това беше коментар по повод срещата на европейски лидери, на която се обсъждаше кредит за Украйна за сметка на тези средства.
Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че няма разлика между кражба на руските активи и отпускането на кредит на Украйна без формална конфискация, като нарече и двата варианта незаконни. „По руски казано, става дума за кражба“, каза той.
Ден по-рано президентът Владимир Путин подписа указ за ускорена приватизация на държавно имущество в отговор на действията на „недружелюбни“ страни. Аналитици смятат, че Русия може да арестува активи на чуждестранни компании и частни лица от държавите-кредитори. В хода на конфликта Москва вече постави под свой контрол местни предприятия на редица западни компании.
Министърът на финансите Антон Силуанов заяви миналата година, че Русия е замразила западни активи на стойност, равна на руските активи, замразени на Запад, и добави, че Москва ще отговори симетрично на всякакви мерки.
Европейските чиновници насочиха вниманието си към замразените руски активи, тъй като американската помощ за Украйна при президента Тръмп постепенно намалява. Европейската комисия предложи да се предостави на Украйна безлихвен „репарационен кредит“ от 140 милиарда евро (165 милиарда долара). Финансово това би позволило използването на руските активи без тяхното пряко изземване. Кредитът би се върнал само ако Русия компенсира Украйна за щетите от военните действия. Подобен план обмисля и Великобритания.
„Нужно е по-системно решение за военната подкрепа“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По думите ѝ кредитът ще бъде предоставян на траншове и няма да включва пряка конфискация на руските средства.
Идеята набра скорост и след като германският канцлер Фридрих Мерц предложи подобен план. В Германия той срещна критики от крайната десница за „разпиляване“ на данъците на гражданите. Премиерът на Белгия, където е концентрирана голяма част от руските активи, обаче се противопостави, посочвайки огромните рискове за Брюксел.
„Това е много интересен геополитически завой“, коментира Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания. Според нея, като се има предвид изолационистката политика на Тръмп, Европа трябва да промени стратегията си.
Какво казва Русия?
Замразените на Запад суверенни активи на Русия са на стойност около 300 милиарда долара, главно в ЕС и Великобритания, което представлява почти половината от валутните резерви на Централната банка на Русия. Те бяха блокирани през 2022 г. след началото на войната в Украйна. Москва не прави разлика между схемата на европейците и директното изземване на активите.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че Русия ще преследва държавите от ЕС и „брюкселските евродегенерати за кражба на руско имущество до края на времената и във всички съдилища“.
Той допълни, че Москва ще търси справедливост с всички възможни средства – както в международни, така и в национални съдилища, а в някои случаи и извънсъдебно.
Колко далеч може да стигне Русия?
Експерти смятат, че Кремъл може да използва европейските активи в Русия като ответна мярка. Това включва т.нар. сметки тип „С“, където се превеждат доходите на чужди компании и граждани от „недружелюбни“ страни. Изтеглянето на тези средства е възможно само с разрешение на руското правителство.
Москва може също да арестува активи и акции на европейски компании в Русия и да ги продаде. От началото на конфликта редица западни фирми вече бяха поставени под държавен контрол, включително датската пивоварна Carlsberg.
Според Александър Коляндр от Центъра за анализ на европейската политика, Русия може да използва стратегията на Европа и да издава кредити, обезпечени със средствата по сметки тип „С“. По негови оценки там има десетки милиарди долари.
Друг възможен ход е ускорено изземване на имущество или акции на частни лица и компании от държавите-кредитори на Украйна. Според изчисления на The Bell под заплаха могат да бъдат западни активи за стотици милиони долари.
През септември Путин предупреди, че всяка стъпка на Европа към изземване на руските активи „напълно ще разруши принципите на международната финансова система и ще нанесе огромни щети на световната икономика“.
В юни той заяви, че „кражбата“ на руските резерви от Запада ще ускори разпадането на глобалната финансова система. Русия настоява други държави да се отказват от долара и еврото и да развиват алтернативни платежни системи.
„Казват, че ще откраднат нашите пари. Но щом това се случи, движението към регионални платежни системи ще стане необратимо“, каза Путин. „А това в крайна сметка е полезно за световната икономика. Може би за това си струва да се плати.“
Източник: Ню Йорк Таймс.
