Мерките на президента на САЩ са насочени към това да принудят Путин да седне на масата за преговори, но същевременно могат да предизвикат ръст в цените на петрола.
Санкциите на Вашингтон, наложени върху най-големите руски петролни компании, са най-строгите икономически мерки досега и бележат първия случай, в който администрацията на Доналд Тръмп въвежда санкции срещу Москва. Самият Тръмп заяви, че неговите „колосални“ ограничения могат да бъдат отменени, ако конфликтът бъде уреден. Но ще успеят ли те да накарат Русия да преговаря — и колко високи ще станат цените на петрола?
Кои са най-големите купувачи на руски петрол?
Русия изнася около пет милиона барела суров петрол дневно, като по-голямата част отива за Индия и Китай. Индия внася приблизително 1,5 милиона барела, а Китай — 2,2 милиона барела дневно.
Преди началото на конфликта през февруари 2022 г. Индия купуваше минимални количества руски петрол. Но ситуацията се промени, когато западните страни въведоха ценови таван на петрола от Г-7 и редица ограничения, което принуди Индия да се възползва от евтините доставки. Така индийските рафинерии реализираха големи печалби, купувайки петрол на отстъпка от Русия и препродавайки произведените горива — бензин и дизел — на международните пазари по пазарни цени.
Сред другите купувачи са Турция (около 400 хиляди барела дневно), както и Беларус и още няколко държави в по-малки количества.
Според анализатора Оле Р. Хвалбие от SEB, двете компании, срещу които бяха наложени новите санкции — държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“ — са най-големите производители в Русия и осигуряват около половината от целия износ на суров петрол.
Как действат санкциите?
Американските ограничения са дългосрочни и предвиждат „вторични санкции“ срещу всяка финансова институция, която работи с компаниите под ударите на санкциите. Това поставя пред избор купувачите на руски петрол:
или запазват достъп до американските пазари и доларовото финансиране,
или продължават да търгуват с Русия.
За повечето международни компании рискът да бъдат изключени от западната финансова система е прекалено голям, затова санкциите на практика създават „черен списък“ за руския петрол, стига администрацията на Тръмп стриктно да ги прилага.
Русия успя частично да заобиколи ценовия таван на Г-7, въведен, за да задържи руския петрол на пазара, но на по-ниска цена, и така да ограничи приходите на Москва. Въпреки това доходите на руските компании и държавата спаднаха значително. Новите санкции целят да засилят този ефект.
Как могат да реагират купувачите на руски петрол?
Те ще трябва бързо да решат как да постъпят. За рафинерии, които работят на глобалните пазари, загубата на достъп до американски капиталови пазари може да бъде катастрофална, дори ако правителствата на Индия и Китай не желаят да изглеждат подвластни на Вашингтон.
Индийският гигант Reliance Industries, който управлява най-голямата рафинерия в света, вече обяви, че ще „преразгледа“ отношенията си с руските доставчици. Според анализаторката Хелима Крофт от RBC Capital Markets вторичните санкции ще „принудят нефтените компании, зависими от достъпа до американските пазари, да търсят алтернативни източници на петрол“.
Освен това съществува риск компаниите да бъдат изключени от западното застраховане и морски транспорт. Въпреки че от 2022 г. Русия разширява своя „сенчест флот“, загубата на достъп до западните услуги ще нанесе удар.
Исторически Индия е по-предпазлива от Китай по отношение на покупките на петрол от държави под американски санкции, като например Иран. Рафинерията Nayara, която е частично собственост на „Роснефт“ и вече е обект на санкции от Великобритания и ЕС, вероятно ще се изправи пред още по-силен натиск.
Най-големият въпрос е как ще реагира Китай — неговите държавни и частни компании може да решат да игнорират американските заплахи. Китай получава известни количества руски петрол директно по тръбопроводи чрез дългосрочни договори, които се проследяват по-трудно от морските доставки.
Според Хорхе Леон от Rystad Energy Китай вероятно ще продължи да купува руски петрол, но това няма да е достатъчно, за да компенсира очакваното намаляване на индийските покупки. „Китай има определен лимит“, казва той. „Следователно може да видим спад в руското производство“.
Ще принудят ли санкциите Русия към преговори?
Засега не е ясно какви дипломатически стъпки ще предприеме Москва. Приходите от износ на петрол и газ съставляват около една четвърт от руския бюджет, така че всяко значително намаляване на износа би нанесло сериозен удар. Въпреки това президентът Владимир Путин показа, че е готов да понесе натиск и едва ли ще направи компромис, който може да застраши репутацията му.
Според експерта по санкции Беньямин Хилгеншток от Киевското училище по икономика, мерките идват в период на „повишена уязвимост на руския бюджет“. По данни на руското Министерство на финансите приходите от енергоресурси вече са намалели с 20% на годишна база през първите девет месеца на 2025 г.
Въпреки това изследователката Александра Прокопенко от Carnegie Russia Eurasia Center съветва да не се очаква бърз компромис от Путин, подчертавайки, че неговите цели „далеч надхвърлят икономическата логика“.
Как ще се отразят санкциите на цените на петрола?
Петролът сорт Brent вече е поскъпнал с 9% от минимума си от 60 долара за барел в началото на седмицата — ясен знак за безпокойството на пазарите. Макар че покачването на цените е неудобно за Тръмп, който обеща да намали инфлацията, то започва от относително ниска база — доста под нивата от над 100 долара за барел в началото на конфликта.
Анализаторката Амрита Сен, основател на Energy Aspects, очаква цената да надхвърли 70 долара за барел. „Пазарът се опитва да предвиди развитието на ситуацията, но при дори временни смущения цените ще се повишат“, казва тя.
В момента пазарът е сравнително добре снабден. Саудитска Арабия, лидерът на ОПЕК+, увеличи добива през последните месеци, опитвайки се да възстанови пазарния си дял. През първите три седмици на октомври цените бяха паднали с около 10%.
Майкъл Хейг от Société Générale подчертава, че остава „огромна несигурност“ относно това доколко може да се свие руското производство и дали Москва ще намери нови купувачи, ако Индия се отдръпне. „Не знаем как ще завърши това“, казва той. „Пазарът сякаш казва: ‘Купувай сега, питай после’.“
Източник: Financial Times
