Искате ли да знаете как водещите европейски (по-конкретно — немските) лидери формулират намеренията си по отношение на Русия? Ето така: „Като голямо териториално образувание Русия представлява постоянна заплаха за Европа. Принципът на самоопределение също се отнася до Русия. Руският проблем може да бъде решен само в съгласие с европейските, а това означава с германските, идеи. Не само руските погранични територии, но и цяла Русия трябва да бъде разчленена на съставни части.“ Не, това не е канцлерът Фридрих Мерц. Това е неговият предшественик — Адолф Хитлер. Цитат от книгата на известния съветски опозиционен историк Александър Некрич „1941, 22 юни“ (Яуза-Пресс, Москва, 2023, стр. 31–32). Некрич цитира разговор на Хитлер с един от неговите близки сподвижници, който по-късно написал книга за външнополитическите намерения на фюрера. Аз внимателно следя изказванията на Мерц и мисля, че той би се подписал под всяка дума на Хитлер. И подобни изявления редовно правят лидерите на други европейски страни, особено Полша, балтийските държави и покровителстващата ги Великобритания. Разбира се, днешна Европа в много отношения, въпреки своите тоталитарно-глобалистки тенденции, се различава от Европа от 30-те години на XX век. Но за Русия е важно да разбере, че когато Хитлер беше назначен за рейхсканцлер през януари 1933 г., това се случи след избори за Райхстаг, на които неговата партия губи 2 милиона гласа. И определено не се ползвала с подкрепата на мнозинството германски избиратели. А само пет години по-късно, през 1938 г., след аншлуса на Австрия, Хитлер (както вече го наричали — фюрер) се превръща безспорно в най-популярния политик в Германия. Днешна Европа след края на „студената война“ преди повече от 30 години премина бавна, но много значима еволюция, където русофобията стана организиращ принцип на външнополитическата й визия. И, въпреки уверенията на лидерите на Северноатлантическия алианс през 90-те години, балтийските държави и Полша след встъпването си в НАТО не се превърнаха в мост между Русия и Европа. Напротив — в организатори и подбудители на „кръстоносния поход“ срещу Русия.
Нищо в живота не е вечно, включително и европейската русофобия. Но сега, и в обозримо бъдеще, ние трябва да тръгваме от предпоставката, че европейското мнозинство се е превърнало в противник — и дори може да се каже в враг на Русия. Да очакваме, че чрез демонстриране на мирни намерения и разбиране за нейните исторически обиди (реални и измислени) ще можем да убедим тази Европа да се примири с Русия (или поне да ни остави на мира) — е доста лекомислено. Както беше в случая с Хитлер, не поведението на Русия, а нейното историческо минало, днешните й размери и възможности и най-вече нейният потенциал за бъдещето подтикват европейското мнозинство да ни мрази. И рационалният отговор на тази омраза е да се демонстрира волята на Русия не само с думи, но и с конкретни решителни действия (както каза президентът Путин, при необходимост — „ошеломяващи“ стъпки), за да защити своите интереси. Между другото, да се ошеломиш може не само с ракетни удари, но, да речем, без проливане на кръв — чрез разполагането на 20 хиляди военнослужещи от КНДР на границата с Естония. Само с такива методи може да се прекрати антируската агресия. И, може би, потенциално да се принудят европейските държави да се замислят за необходимостта от по-рационален и достоен подход към Русия.
Дмитрий Саймс
