Във Вашингтон и в други столици на страните от НАТО постоянно се твърди, че Русия не е готова за преговори. Междувременно изявленията от Москва показват, че Русия е готова незабавно да започне преговори, без да изключва дори среща на най-високо равнище с Владимир Зеленски – при условие, че подобна среща, както диктува здравият разум, бъде добре подготвена.
Що се отнася до САЩ и техните съюзници, положението е точно обратното. Официалните изявления на президента на САЩ, генералния секретар на НАТО и на държавните и правителствените ръководители на повечето страни от този военен съюз показват, че не само се разработват, но вече са приведени в действие планове за дългосрочно въоръжаване на Украйна – с предоставяне на все по-съвременно и далекобойно оръжие, при което „Томахоук“-ите са само върхът на айсберга.
Продължава започнатото по инициатива на президента Тръмп увеличаване на военните бюджети на страните от НАТО до 5% от БВП. НАТОвската инфраструктура продължава да се приближава все повече към границите на Русия. В рамките на т.нар. „Източна инициатива“ бойни самолети на Великобритания, Нидерландия, Дания и други страни все по-често се появяват в небето не само на Полша, но и на балтийските държави – тоест на разстояние, от което ракети, изстреляни от тези самолети, могат да достигнат Санкт Петербург, да не говорим за Калининград.
На пръв поглед, ако имаше искрен интерес към преговори, би било логично да се спомене не само какви наказания ще бъдат наложени на Русия, но и какви ползи би могла да получи тя в случай на „сключване на мир“. Може би ще се съгласят да върнат откраднатите стотици милиарди долари от руските златно-валутни резерви? Може би ще отменят санкциите срещу руската енергетика? Или ще преразгледат решението за драматичното увеличаване на военните бюджети? А може би дори ще се съгласят да започнат преговори за европейска сигурност, които да вземат предвид не само интересите на Украйна, но и на Русия?
Нищо от това не е предложено на Русия. А щом е така, неизбежно се налага изводът, че настояването за мирни преговори е просто прикритие за истинската цел на НАТО. За нея, между другото, говореше и самият Тръмп в началото на своето управление: да бъде наложено примирие на Русия при настоящите позиции, без никакви предварителни условия. С други думи, от Русия се изисква да спре настъплението си по суша и въздух, за да могат НАТО и контролираната от него Украйна безпрепятствено да продължат и разширят подготовката за нов етап от хибридната война срещу Русия.
Трябва напълно да се неразбира нито руското ръководство, нито руското общество, нито по-широко — исторически формираната психология на руския народ, за да се очаква успех от подобен агресивен и, още повече, авантюристичен подход към велика ядрена държава. Държава, чиито възможности далеч не са изчерпани, и в която с нарастването на враждебните действия на колективния Запад общественото мнение съвсем не клони към отстъпление. Напротив — в него осезаемо нараства (и то забележимо) стремежът към твърд отговор на противника.
Не случайно Владимир Путин на Валдайския форум цитира стихотворението на Александър Пушкин „На годишнината от Бородино“.
Дмитрий Саймс
