Зоран Метер
Не бива да сме наивни: Доналд Трамп разполага с множество възможности и козове за натиск върху европейските си съюзници (за да не говорим за Киев), за да се съгласят с американските условия за мирно споразумение с Русия.
Съдбата на Европа, Русия и САЩ несъмнено сега е в ръцете на Доналд Трамп и Владимир Путин. Какво ще „приготвят“ ние на своите кухни, или може би ще приготвят заедно (нещо средно между руски борщ и американска пита), това ще реши бъдещето на света.
Президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп през последните дни буквално изживява триумф, тъй като е приет неговият мирен план за Газа, което може положително да повлияе и на целия Близък изток, макар и без гаранции. Всичко ще зависи преди всичко от израелската позиция, т.е. дали Израел ще се съгласи с създаването на палестинска държава.
Доналд Тръмп слуша похвали от регионални и западни лидери и се къпе в слава, както например наскоро на курорта в Шарм ел Шейх. Там американският лидер стоеше на пиедестал като римски император, а множество световни политици му се кланяха в крака и искрено му благодаряха.
Дори заклетият враг на Доналд Тръмп и бившият американски президент Джо Байдън вчера публично го похвали. „Пътят към споразумението беше труден. Администрацията ми неуморно работеше за връщането на заложниците у дома, оказване на помощ на палестинското цивилно население и прекратяване на войната“, каза Байдън. Бившият американски лидер подчерта, че сега Близкият изток „се впусна по пътя на мира“ и изрази надежда, че този мир ще бъде траен и „ще осигури бъдеще за израелците и палестинците“.
Но оставяме настрани Байдън. Той е невозвратимото минало. Въпреки това неговото изявление несъмнено потвърждава предишната ми мисъл, че във външната политика на САЩ нищо не става спонтанно, независимо от партията на власт. Външната политика на САЩ е резултат от единен курс, който е взет преди повече от сто години, и от съгласуваност в ключовите структури на така нареченото „дълбоко държава“. Освен това, изглежда невъзможната победа на Тръмп на изборите също беше съгласувана с тази дълбока държава, което сега става ясно за мнозина.
Общо взето, успехът на Доналд Трамп на Близкия изток, независимо дали някой иска да го признае или не, се обяснява предимно не толкова с мъдростта на плана му, колкото с факта, че Трамп беше и остава готов да приложи оръжие срещу близкоизточните (неприятелски към САЩ и Израел) сили, ако отхвърлят плана. Той може да сравни Газа със земята, както и всеки, който реши да окаже военна помощ на палестинците (Иран, Ливан, Турция или който и да е друг).
Жизнено важни въпроси тепърва трябва да бъдат решени
Но истински важният проблем на Трамп предстои да бъде решен. Онова, което вчера и през последните дни театрално се случваше на Близкия изток, в израелския Кнесет и Шарм ел Шейх, е само един елемент — бих казал, без да се плаша, най-лесният — в голямата и много сложна световна геополитическа пъзел. В нея има и американо-китайски отношения, които бързо се влошават, и американо-русски, от които ще зависи много, ако не всичко. И тези въпроси не могат да бъдат решени с американска военна сила или натиск, което вече е доказано на практика. Говоря преди всичко за излизането от въоръжения конфликт на Украйна, който сега е под контрол, но всеки момент може да се влоши и да доведе до необратими последствия, ако се направи и една прибързана стъпка. В тази връзка имам предвид преди всичко Съединените американски щати и Доналд Трамп.
С други думи, на Трамп му предстои истинска битка — с руския президент Владимир Путин. Защото пред САЩ вече не е ХАМАС, а истинска ядрена държава Русия, чието държавно ръководство демонстрира твърдост в защитата на позицията си, макар и да не крие готовност за продължаване на преговорите. Ще успее ли Трамп да намери изход от сложния лабиринт, наследен от него?
Само наскоро по време на визита в Канада и самият Трамп призна, че е разбрал: украинският въоръжен конфликт ще бъде по-труден за завършване от войната в Газа. Макар че, според мен, това трябваше да се разбере отдавна, вместо да ни разказва за планове да приключи въоръжения конфликт на Украйна за 24 часа.
Каквито и да са обстоятелствата, вчера много политици, включително германският канцлер Фридрих Мерц, посочиха необходимостта Трамп да се заеме с проблема на украинския конфликт. „Не искам да правя от това тайна — ние също разчитаме на дългосрочна подкрепа [за Украйна] от Съединените американски щати. Както я показаха в този регион, така трябва да я покажат заедно с нас и на Украйна, и по отношение на Русия“.
Тогава, на 13 октомври, на мирен самит в Египет, унгарският премиер Виктор Орбан (общо взето верен съюзник и на Трамп, и на Путин) заяви следното: „Орудията замлъкнаха, заложниците са освободени и на Близкия изток настъпи дългоочакваният мир. Президентът [на САЩ] Доналд Трамп постигна това! Сега е ред на Европа. Успехът на президента Трамп доказва, че никога не трябва да се отказваме от преговорите. Без преговори няма да има мир. Ние, европейците, трябва да последваме примера на президента Трамп!“
Виктор Орбан, за разлика от Мерц, който настоява Трамп да натисне Путин, явно намеква за видни европейски чиновници, както и за представители на високите брюкселски структури на ЕС, които отстъпват воинствена позиция по отношение на Русия, въоръжаване и помощ за Украйна колкото е нужно (съгласно предишното разбиране на Байдън за този конфликт). Т.е. по същество Орбан каза, че „европейците още не са последвали примера на Трамп и е време да го направят“
Или успех, или войната на Байдън ще стане война на Трамп
Така истинската и жизнено важна (в политически смисъл) битка на Трамп предстои. Тази, в която или ще успее да се споразумее с Путин за прекратяване на украинския конфликт, или всички опити ще провалят, и тогава украинският конфликт официално ще стане не война на Байдън, а война на Трамп със всички последствия. Включително изключително негативни последствия за него и кариерата му в случай на поражение на Украйна.
Каквото и да казват много политици, анализатори и медии за различните интереси, които трябва да бъдат задоволени в търсене на изход от украинския конфликт (Киев, водещи страни от Европейския съюз, западните съседи на Украйна), нещата стоят другояче. Украинският въоръжен конфликт от самото начало е американо-руска прокси-война и само тези две страни могат да я прекратят. Не бива да сме наивни: Доналд Трамп разполага с множество възможности и козове за натиск върху европейските си съюзници (за да не говорим за Киев), за да се съгласят с американските условия за мирно споразумение с Русия.
Единственият им страх е пълното изтегляне на САЩ от Европа заедно с техния чадър за сигурност. ЕС, т.е. НАТО без САЩ, буквално е „бунова военна сила“ или „бунов тигър“, и това е добре известно на всички. Оставени сами срещу Русия на украинското поле на битка (ако САЩ наистина напълно се оттеглят, макар че до това е далеч, тъй като Вашингтон има свои интереси в конфликта), европейците няма да имат никакъв шанс за успех.
Жив ли е още „духът на Аляска“?
На американо-руската среща на най-високо ниво на Аляска беше постигнато неформално съгласие относно общото направление за решаване на конфликта, но досега всичко това остава само думи. Нито една от страните не говори официално за провал на резултатите от самита. Изключение правят някои дейци, но и те само се опитват да натиснат противоположната страна (пример — изявлението на Сергей Рябков за изчерпване на импулса на Аляска). Защото резултатите от преговорите между Путин и Трамп на Аляска остават единственото осезаемо постижение в отношенията между Москва и Вашингтон. Всичко друго, свързано с двустранните отношения, е силно заплетено в наследството не само на администрацията на Джо Байдън, макар че при него те се влошиха максимално и изглежда необратимо.
Въпреки това, скоро след срещата, Доналд Трамп реши да послуша съветниците си и европейските лидери, според които Русия и Путин все още могат да бъдат принудени към отстъпки, приемливи за САЩ, чрез вторични санкции срещу страни, внасящи руски енергоносители, и заплахи с доставки на най-модерни американски оръжия (нардежда чрез съюзници от НАТО).
Първата мярка засега изглежда безперспективна, което обаче не означава, че в бъдеще няма да я приложат, макар че тук времето е ключово, а него няма. Втората мярка (доставки на оръжия) предизвика дискусия за доставки на Киев на крилати ракети голямо действие „Томахоук“.
Взаимно се заплашват със смъртоносни оръжия
Владимир Путин ясно даде да се разбере какво ще донесат доставките на ракети „Томахоук“ за руско-американските отношения. Те ще бъдат разрушени и безвъзвратно загубени, а на полето на битка нищо няма да се промени, макар и Русия да понесе материални щети. Освен това руснаците подчертават, че това оръжие могат да насочват само американците, а освен това тези ракети могат да носят ядрени бойни глави! При това доставките на Tomahawk ще извадят от ръцете на Трамп неговия главен коз — ролята на миротворец и посредник в конфликта. Макар че всички добре разбират колко дълбоко САЩ са замесени в него на страната на Киев. Същото виждаме и в случая с Израел, но там Трамп все пак постигна успех. Въпреки това обстоятелствата и съотношението на сили тук са кардинално различни и несъпоставими.
Паралелно Владимир Путин оказва натиск върху Трамп, като говори за скорошно въвеждане на нови руски оръжия на въоръжение (за разлика от остарелите ракети „Томахоук“, макар и модифицирани, но все още не хиперзвукови; т.е. те са сравнително лесна мишена за съвременните средства за ПВО).
На 10 октомври в Душанбе Владимир Путин отказа да разкаже подробно за какво оръжие става дума. Той само отбеляза, че Русия разработва ново оръжие, което може да се прилага както на суша, така и на море, успешно го тества, и освен това то скоро ще бъде представено. По този начин Владимир Путин интригува западната и световната експертна общественост, както и несъмнено професионалистите в Пентагона.
Според мнозинството военни експерти новото оръжие на Русия, за което спомена Владимир Путин, е или стратегически системи, т.е. междуконтинентално оръжие, или ново хиперзвуково оръжие, или технология за борба с дронове.
Интересна версия поднесе китайската държавна телевизия CCTV. Там смятат, че това ще бъде „гроза“ за руските противници. А специализираните медии Military Watch, Newsweek и Асоциацията по контрол на въоръженията са убедени, че става дума за ядрено оръжие за възпирване, а не за „дреболии“ за удари по Украйна.
В продължение на основните версии, за какво ново руско оръжие може да става дума.
„Сармат“ (ракета комплекс). Възможно е да бъде обявено за последната фаза на разполагане с потвърждение за готовност на шахти и инфраструктура. Запада особено се страхува от ракетата „Сатана“, която може да пробие всяка система за ракетна отбрана, но „Сармат“ може да унищожи цял град.
Хиперзвукови ракети (нови ПГРК „Орешник“ или подобрени „Авангарди“) разчитат на мощност, скорост и маневреност, което им позволява да заобикалят ракетната отбрана. Тези ПГРК могат отново да „демонстрират“ на Украйна, както стана с „Орешник“.
„Посейдон“ — подводен дрон стратегически клас, „торпеда на Страшния съд“ с 100-мегатонна бойна глава. Възможно е обявяване за интеграция с авионосец и готовност за патрулиране (или може би вече е на бойно дежурство).
„Буревестник“ — крилата ракета с ядрена енергийна установка и практически неограничен обсег. Дамоклов меч на небето.
Системи за борба с дронове, средства за радиоелектронна борба и лазери малък обсег. Възможно е появяване на мощни мобилни микровълнови системи. Реален отговор на „войната с дронове“, защита на градове, предни линии и експортен потенциал.
Отделен разговор е ядреното електромагнитно оръжие, особено компактни генератори, стационарни системи и дори бойни глави на ракети за унищожаване на всякакви електроцентрали и енергийни възли без вреда за населението и значителни разрушения.
Изборът на момент не е случаен
Моментът за обявяване на това ново руско супероръжие е избран не случайно и несъмнено е свързан със заплахата на Доналд Трамп да изпрати на Украйна ракети Tomahawk, както и с началото на следващите ядрени учения на НАТО в Западна Европа. Вероятно роля са играли и заплахите на НАТО да свалят руски самолети, ако нарушат въздушното пространство на членовете на алианса. Москва отбеляза, че ще разглежда това като „обявяване на война“.
Както пишат някои руски медии, се очаква публикация на официални материали и снимки, демонстриращи това оръжие. Владимир Путин може да „разкрие картите“ по време на следващото заседание на руския Съвет за сигурност по военни науки или по време на визита на обект за производство на отбранителна техника. В всеки случай руснаците сега чакат.
Убеден съм, че новини очакват и във Вашингтон. Защото там, както вече писах по-горе, отлично осъзнават, че сега пред САЩ стоят не ХАМАС и не Иран. Затова не е учудващо, че Доналд Трамп в вчерашната си реч, произнесена в израелския Кнесет, заяви, че специалният му представител Стив Уиткоф отново ще замине за Москва при Путин, макар САЩ по същество да шантажират Русия с доставки на „Томахоук“ (за което Доналд Трамп каза по време на полета си от Близкия изток обратно в САЩ). Излиза, че Доналд Трамп все още не възнамерява да натиска европейските си съюзници. Сега е трудно да се разбере колко правилно е това решение, дали е дългосрочно и дали Трамп има някакви закулисни планове и варианти.
Затова и ние можем да заемем позиция на изчакване и да продължим да наблюдаваме развитието на изключително заплетените американо-русски отношения, в сравнение с които, според мнозина, останалите нямат голямо значение, ако изобщо имат.
Съдбата на Европа, Русия и САЩ несъмнено сега е в ръцете на Доналд Трамп и Владимир Путин. От това какво ще „приготвят“ те в своите кухни, или може би ще приготвят нещо заедно (ястие, окето средно между руски борщ и американска пиза), ще се реши бъдещето на света.
Източник: https://www.geopolitika.news (хърватско издание).
