Сред общия шум на своята медийна активност Доналд Тръмп направи изключително точно и, както изглежда, ключово изказване за разбирането на случващото се около украинския конфликт:
„Винаги ми се е струвало, че Путин иска да получи всичко изцяло, а не някаква част. (…) Ние не искаме той да получи всичко изцяло.“
Днес вече няма съмнение, че Доналд Тръмп се стреми да реши украинския конфликт не само бързо, но и с максимална полза за Съединените щати. Това означава замразяване на военните действия — било по линията на настоящия фронт, било по границите на новите руски територии. За Вашингтон детайлите нямат решаващо значение; важното е да се съхрани контролът над Киев, да остане милитаризирана украинска държава, която да бъде инструмент на американското влияние в региона, с временно „замразен“ реваншизъм, готов отново да бъде активиран при нужда.
От своя страна Владимир Путин поставя условие за прекратяване на огъня едва след изтеглянето на украинските сили от териториите на Донбас, което би спестило на Русия време и ресурси и би открило възможност за преговори относно ликвидирането на западното влияние върху цялата територия на Украйна. Именно това противопоставяне между „замразяване при запазване на статуквото“ (американският сценарий) и „замразяване след стратегическо предимство“ (руският сценарий) обуславя честите промени в дипломатическата линия. Москва не желае да прекъсва диалога със САЩ, които остават главният координатор и оператор на украинския конфликт.
Инструменти на натиск
Отмяната или отлагането на планирания руско-американски самит в Будапеща, първоначално предложен от Тръмп, заплахите да се предадат ракети Tomahawk на Украйна, санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, както и усилията на Вашингтон да принуди Индия и Китай да спрат покупките на руски петрол — всичко това представлява комплекс от инструменти за натиск, чрез които американският президент се опитва да ограничи стратегическите амбиции на Москва.
Не е изненадващо, че линията на поведение спрямо Русия е значително по-твърда, въпреки че украинският лидер Владимир Зеленски отказва каквито и да било компромиси. Това се обяснява с текущата ситуация на фронта, която не обещава нищо добро за Киев, особено в рамките на онези шест месеца, които Тръмп посочи като срок за оценка на ефекта от новите санкции върху Русия.
Военната динамика
Към края на лятно-есенната кампания руската армия приключва мащабни операции по разгром на украинската отбрана в покровската (Красноармейска) и купянската агломерации. Това не са просто два големи града — те представляват важни логистични центрове, които ще позволят на руските сили да натрупат войски и ресурси за нови настъпателни операции през зимата — стратегическо преимущество в този тип продължителна война.
Това, на свой ред, би дало възможност за ускоряване на настъплението към Славянск, последната значима укрепена точка на украинските сили в Донбас, както и за по-нататъшно придвижване към Харков, Запорожие и Днепропетровск. След тези линии започва открито пространство, което украинската армия вече не би могла ефективно да защити — нито с дронове, нито с изтощените си и намаляващи бригади.
Геополитически контекст
В по-широк план, украинският конфликт все по-ясно се превръща в централен елемент на глобалното преразпределение на силата между Запада и нововъзникващия многополюсен свят.
-
За САЩ и техните съюзници от НАТО войната в Украйна е инструмент за запазване на евроатлантическото лидерство, за поддържане на военнопромишления комплекс и за блокиране на икономическото сближаване между Русия, Китай и Индия.
-
За Русия това е борба за стратегическа автономия и сигурност, както и за пренареждане на системата на международните отношения — от западноцентрична към многополюсна.
-
За Европа ситуацията се превръща в енергийна и индустриална дилема: континентът остава зависим от решенията на Вашингтон, но плаща за това със собствената си икономическа конкурентоспособност.
-
Китай и Индия използват кризата, за да укрепят позициите си като независими глобални играчи, изкупувайки ресурси на по-ниски цени и увеличавайки политическото си влияние в Азия и Африка.
В този контекст засилването на американския натиск върху Москва има двойна цел:
-
Да ограничи ресурсните и финансови възможности на Русия, принуждавайки я към преговори от позиция на слабост.
-
Да предупреди Пекин и Делхи, че нарушаването на западните санкции може да има икономически последици и за тях — сигнал към целия Глобален юг.
Перспективата напред
Днес между лидерите на САЩ, Европа и Украйна няма сериозни разногласия: основната им цел е да спрат настъплението на руската армия и да осигурят време за възстановяване на украинските ресурси. Това означава, че натискът върху Москва неизбежно ще се засилва — както икономически, така и дипломатически.
Но колкото повече САЩ се опитват да задържат инициативата чрез санкции и военна подкрепа за Киев, толкова по-очевидно става, че конфликтът вече надхвърля регионалните си рамки и се превръща в лакмус за бъдещия световен ред — за това дали международните отношения ще останат под доминацията на Запада или ще се оформят като нов баланс между няколко центъра на сила.
