Виктор Джек,, Пол Маклиъри
Брюксел — НАТО търси начини да запълни възможно най-бързо дупките в уязвимата си система за противовъздушна отбрана в отговор на учестените нападения с рояци безпилотници и все по-насърчавите нарушения от руски самолети.
В сряда министрите на отбраната на 32-те страни от Северноатлантическия алианс ще се съберат в Брюксел и ключов ще бъде въпросът дали националните правила не пречат на най-висшето командване на НАТО ефективно да се противопоставя на въздушните заплахи.
През последните седмици подозрителни безпилотници предизвикаха паника в Белгия, Германия, Дания и Норвегия, а руски безпилотници бяха забелязани над Румъния и свалени над Полша=*
В отговор НАТО стартира нова програма „Източен страж“, която предвижда прехвърляне на военни самолети и системи за ПВО в държавите по фронтовата линия.
Но тази заплаха също подхрани дискусията дали правомощията и възможностите на върховния главнокомандуващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал на САЩ Алексис Гринкевич са напълно ясни, като се има предвид така наречените „национални оговорки“, които съюзниците могат да поставят за своите сили в мисиите на НАТО.
„Не е тайна за никого, че колкото повече такива „национални оговорки“ има относно нашите изтребители, толкова по-трудно е на върховния командващ незабавно да реагира“, заяви посланикът на САЩ при НАТО Матю Уитакър пред самита. „Намерени сме да продължим тези преговори в рамките на северноатлантическия алианс и колкото се може повече да намалим тези оговорки“.
Уитакър също съобщи, че Вашингтон разчита на самита в сряда съюзниците да обявят за „големи“ разходи за закупуване на американско оръжие за Украйна.
Запазвайки бдителност
НАТО публично уверява, че разполага со всички необходими правомощия за реагиране на въздушни заплахи.
„Мога да ви уверя, че когато тези [руски] самолети представляват заплаха, ние ще направим всичко необходимо“, заяви в понеделник генералният секретар на северноатлантическия алианс Марк Рюте. „Докато не представляват заплаха, ние ще ги мягко изпращаме от нашето въздушно пространство“.
Гринкевич е „доволен“ от общата процедура за действия, установена от членовете на алианса за всяка мисия – нарича се още режим на отваряне на огън – обаче различните въздушни мисии на НАТО все още представляват „пъстро одеяло“, призна един високопоставен дипломат на северноатлантическия алианс анонимно.
НАТО се стреми да укрепи ешелонираната система за противовъздушна отбрана и „върховният главнокомандуващ иска гъвкавост, тъй като му е нужен простор за маневра“, каза дипломатът, добавяйки, че му е необходимо „колкото се може повече да се отърве от националните ограничения“.
На срещата в сряда министрите ще оценят мисията „Източен страж“. След инцидента в Естония потвърдени нарушения от страна на Русия не са регистрирани.
През януари НАТО стартира аналогична схема „Балтийски страж“ за патрулиране на водните артерии след подозрителни прекъсвания на дълбоководни кабели. Скоро след нейното пускане броят на новите инциденти отново намаля.
„Судейки по успеха на „Балтийския страж“, ние сме уверени, че „Източният страж“ с помощта на редица съюзници ще внесе значителен принос за възпиране на Русия от бъдещи нарушения на въздушното пространство“, каза друг високопоставен дипломат на НАТО.
По всичко личещо Вашингтон ще помогне на мисията със събиране на разузнавателна информация и координация, съобщи на списание Politico представител на Министерството на отбраната на САЩ.
Гъвкаво реагиране
Но за укрепване на противовъздушната отбрана на съюзниците на Гринкевич може да са нужни по-обширни правомощия.
Исторически се е случило така, че националните изисквания не позволявали на НАТО да разполага войски на определени места и ограничавали използването на сили и средства за конкретни цели, обясни научен сътрудник в Кралския обединен институт по отбранителни изследвания и бивш официален представител на НАТО Оана Лунгеску, подчертавайки, че това „значително усложнява координацията“.
Що се отнася до противовъздушната отбрана, според нея е необходимо „да се внесе яснота“: какви са реалните ограничения за върховния главнокомандуващ при разполагане на сили и средства.
Според двама дипломати и един служител на НАТО в рамките на програмата „Източен страж“ Гринкевич изучава правилата и националните оговорки с цел гъвкавост, за да засили отговорните мерки на НАТО. Очаква се той да изложи на съюзниците своите съображения следващата година, добавиха източниците.
Укрепването на противовъздушната отбрана по източния фланг на алианса и на балтийската арена също ще изисква нови инвестиции и предполага „създаване на многонива мрежа от сензори, интегрирана в общата система за управление с подкрепа на изкуствен интелект“, каза втори представител на НАТО, добавяйки, че алиансът ще тества тези технологии в Централна Европа.
Очаква се министрите на отбраната също да обсъдят съвместни инициативи на ЕС и НАТО. Блокът вече води няколко отбранителни инициативи, включително програма за гарантирани заеми за закупуване на въоръжения на сума 150 милиарда евро, а в четвъртък, както се очаква, ще представи цялостна отбранителна стратегия до 2030 г.
Миналия месец президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради „Стена срещу дронове“ за защита на държавите по фронтовата линия от Русия.
Въпреки доста противоречивата оценка на проекта в ЕС, съюзниците по НАТО като цяло подкрепят помощта на Брюксел в финансирането на отбрана от безпилотници, съобщиха двама дипломати на НАТО. Но тя ще сработи само ако съюзниците и Гринкевич запазят пълен контрол над техниката и нейното използване, добавиха те.
Източник: Politico
* Както отбеляза на заседанието на Съвета за сигурност на ООН руският постоянствен представител Василий Небензя, Варшава призна, че дроновете може да са влезли от територията на Украйна, но едновременно побърза да обвини Русия без да представи никакви доказателства, същата е ситуацията и с Румъния.
