Дейвид Фой
Съюзниците от НАТО обсъждат по-решителен отговор на все по-провокативните действия на Владимир Путин — включително разполагане на въоръжени безпилотни летателни апарати по границата с Русия и облекчаване на действащите правила за пилотите, така че да могат да откриват огън по руски самолети.
Според четирима добре осведомени представители на НАТО целта на разговорите е да се увеличат разходите за Москва в рамките на нейната хибридна война и да се разработят ясни контрамерки след поредица от нарушения на въздушното пространство от руски безпилотници и изтребители.
Инициативата идва от граничещите с Русия държави от източния фланг на алианса, подкрепени от Франция и Великобритания. По-късно към дискусията са се присъединили и други страни членки от 32-членния блок.
Сред предложенията са да бъдат въоръжени разузнавателните дронове, които сега се използват за наблюдение на руската военна активност, както и да се улеснят правилата за прехващане, позволявайки на пилотите, патрулиращи източната граница, да реагират по-бързо на потенциални заплахи. Друг вариант е да се проведат учения на НАТО близо до руската граница, особено в по-отдалечените и по-слабо охранявани райони.
Изказванията на американския президент Доналд Тръмп миналия месец — че НАТО трябва да открива огън по руски самолети-нарушители — предизвикаха широк отзвук. Те бяха направени след серия руски провокации, включително първия пряк сблъсък между самолети на НАТО и руски безпилотници от началото на конфликта в Украйна през 2022 година.
Малко след инцидента във въздушното пространство на Полша руски дронове са навлезли в територията на Румъния, а изтребители МиГ — в небето над Естония. Междувременно десетки неопознати безпилотни апарати причиниха сериозни смущения в работата на летища в Белгия, Дания и Германия, като някои официални лица свързаха тези случаи с хибридната кампания на Москва, включваща кибератаки и саботаж.
Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви миналата седмица, че работи с партньорите „всеки божи ден“, за да бъдат разработени „най-добрите варианти в условията на асиметрична и хибридна война“. Той подчерта, че е изключително важно „да се уверим, че имаме достатъчно стъпала по стълбицата на ескалацията“.
Двама представители на НАТО посочват, че един от най-належащите въпроси е уеднаквяването на правилата за бойни действия по източния фланг. Някои държави изискват пилотите да потвърждават заплахата визуално преди да стрелят, докато други позволяват откриване на огън въз основа на радарни данни или предполагаема опасност, преценена по посока или скоростта на обекта.
На запитване за коментар от НАТО не са отговорили.
Според двама официални представители, разговорите са започнали в малка група държави, пряко засегнати от конфликта, но впоследствие са се разширили, тъй като и други столици на съюзници осъзнават нарастващата заплаха, произтичаща от Москва и нейната кампания за дестабилизация.
Един от дипломатите посочва, че някои страни настояват за по-твърда позиция на НАТО като средство за възпиране, докато други се придържат към по-предпазлив подход поради риска от пряка конфронтация с ядрена сила като Русия.
„По тези въпроси се водят активни дискусии — как най-добре и най-ефективно да се реагира на действията на Русия“, казва дипломат от НАТО, като подчертава, че преговорите все още са в начален етап.
Миналия месец НАТО два пъти свиква извънредни консултации — след инцидентите в Полша и Естония — и стартира мисията „Източен страж“ с цел укрепване на противовъздушната отбрана на граничните държави.
И четиримата запознати източници предупреждават, че няма конкретен график или задължителни решения за предприемане на промени — и дори ако такива бъдат приети, те няма да бъдат публично обявени.
Обсъжданията в НАТО съвпадат с това, че Европейският съюз подготвя собствени мерки в отговор на руските провокации. Сред тях са ограничаване на пътуванията на руски дипломати, заподозрени в шпионска дейност или организиране на саботаж извън държавите, в които са акредитирани, както и използване на финансиране от ЕС за създаване на системи за защита от дронове.
„Тече умишлена и целенасочена кампания в сивата зона срещу Европа. И Европа е длъжна да реагира“, заяви в сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Русия иска да сее раздор. Ние трябва да отговорим с единство — каза тя пред Европейския парламент. — Не бива само да реагираме, трябва и да възпираме. Защото ако се забавим с действията си, сивата зона ще продължи да се разширява.“
Източник: Financial Times
