285
Румяна Ченалова
Ще ви разкажа една истинска история. Преди години при Окръжен прокурор отива негова позната за да изрази възмущението си , че прокуратурата не задържа престъпниците, делата се бавят, пострадалите дълго чакат справедливост.
Минава време и същата жена отново посещава прокурора – този път с друго възмущение. Прокуратурата несправедливо задържала сина и за кражби, а той бил добър и невинен.
Мисълта ми е за гледната точка.
ИТН предложи нов текст в НК – чл. 148б.
С него се криминализират действия на лице, което разпространи ВЯРНА информация за личните, семейни, интимни отношения и здравословното състояние на някого БЕЗ НЕГОВО СЪГЛАСИЕ.
Ако разпространената информация е обидна или клеветническа – има съответните текстове в НК- чл.146 и чл.148.
В новата разпоредба се предвижда информацията да е вярна, но лицето да не е дало съгласие за разпространяването и чрез медия.
Обикновено такава информация се изнася за публичните личности и обикновено целите са нечистоплътни. Обикновеният гражданин много рядко става обект на такава информация защото личният му живот не е интересен. Ако се случи е поръчка на недоброжелател.
Къде е границата?
Принципно всеки трябва да е защитен. Личният живот е неприкосновен. Адвокати и лекари са длъжни да пазят в тайна поверената им информация.Личните данни са защитени със закон.
Текстът е справедлив.
Едва ли обаче това е целта на вносителите на предложението. По отношение на публичните личности има достатъчно много съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ, според която информацията относно личния им живот не се ползва с еднаква степен на защита в сравнение с обикновените граждани.
Затова предлагам на ИТН да добавят допълнителна алинея, с която да изключат от категорията на пострадалите или да редуцират наказателната отговорност когато информацията касае публични личности.
И още – да приемат най- сетне закон за журналистиката с ясни отговорности и санкции при недобросъвестно поведение и нарушаване границите на морала и етиката.
Нужни са правила- ясно разписани.Само тогава може да се търси отговорност. В случая първо измисляме санкции, а после правилата, чието нарушаване санкционираме.В този смисъл – съществува ли нормативно задължение за журналист да иска съгласие преди публикуване на информация? Има ли забрана за разгласяване на детайли за семейния, интимния, здравния статус на гражданите и за кого? Какво е съотношението на разпоредбата към конституционните ни права да изразяваме мнение и получаваме информация?
Едно деяние за да стане престъпление е нужно да уврежда в тежка степен определени обществени отношения. Нужна е ВИСОКА степен на обществена опасност и т.н.
Не може просто така да се допълва закона. Нормотворчеството е процес и функция на знания , компетентност и отговорност.
Източник: Фейсбук профила на Румяна Ченалова.
