188
Валентин Иванов-Кардамски: „Средство против руската отрова и движение, оказало услуга на целия свят.“ Тези думи не са на Урсула фон дер Лайен или на Кая Калас. Те са на Уинстън Чърчил – изречени през далечната 1927 година на обща пресконференция с Бенито Мусолини. Така британският лидер оправда фашизма – идеология антихуманна и античовешка. Но вероятно първо си помислихте, че това е цитат от председателката на Европейската комисия. И не е чудно – защото и днес неолибералната идеология, налагана върху Стария континент, се оправдава по същия начин: със страх от една имагинерна война, разпростираща се отвъд пределите на Украйна. Но война – желана от брюкселския политически елит и провокирана с всички сили и средства!
Забележете – никой от днешните европейски лидери не говори за истинските проблеми на своите държави и народи, а отклонява вниманието на обществото предимно с темата за “агресора Русия”:
– Макрон мълчи за рухващата Франция, където за броени години петима премиери паднаха, а чудовищният дефицит вещае катастрофа за цяла Европа.
– Мерц не обелва дума за германската икономика, която потъва, за вълната от фалиращи концерни, малки и средни фирми, за растящата безработица и за мигрантските гета, превърнали се в държава в държавата.
– Стармър избягва темата за цензурата във Великобритания, за мръзнещите пенсионери, които не могат да си платят парното, и за вълната от нетърпимост между местни и пришълци.
– Желязков в България не поставя приоритетно въпроса за безводието, нито за растящата бедност, която задушава хиляди семейства, еврозоната му е “манна небесна”…
Всички те говорят единствено за Украйна – сякаш това е тяхната родина. Всички сочат с пръст Русия – сякаш така могат да прикрият собствената си несъстоятелност.
Истината е проста: тези лидери не управляват, те са инженирани и поставени, за да въвлекат Европа, в т.ч. и България във война, която да изличи катастрофата на техните политики.
Те са историческа аномалия!
Неолиберализмът отдавна е облякъл робата на ур-фашизма – онзи „вечен фашизъм“, за който говори Умберто Еко.
Ур-фашизмът винаги е имал нужда от синкретизъм – от смесване и обезличаване. Днес това се проявява в идеологическа каша: мултикултурализъм без граници, джендъризъм, превърнат в политическо движение, опит за изличаване на половата идентичност и на самата сексуалност. Всичко това е съпроводено с отричане на традицията, на корена, на националното.
Ур-фашизмът създава фрустрирана средна класа, поставена на ръба на оцеляването. Тя е лишена от самочувствие и бъдеще, подчинена на висшата класа, която всъщност налага и управлява тази идеология.
През миналия век фашизмът се разпространява благодарение на един катализатор: масовото убеждение във външен враг – Русия, и във вътрешен – зараждащият се социализъм. Днес картината е същата. Външният враг отново е Русия, а вътрешният – консервативните десни движения, които неолибералите набедиха за „фашистки“.
Ако тогава италианският фашизъм възникна като реакция срещу разпадащата се икономика, отчаянието от кризата и обедняващата средна класа, то днес европейският неолиберализъм е самият фашизъм – не негово отражение, а неговото прераждане. Разликата е една: този път той се прикрива зад лозунгите за свобода и човешки права. Но съдържанието е същото – диктатура, обезличаване и унищожение на народите.
Източник: Фейсбук
