Лара Джейкс
Партията на милиардера и „укроскептик“ Андрей Бабиш спечели парламентските избори, фокусирайки се върху икономиката.
Милиардерът и бивш премиер-министър на Чехия Андрей Бабиш се възползва от разочарованието на избирателите от икономиката и може да си върне властта след победата на парламентските избори в събота. Изходът от тях заплашва да отслаби непоколебимата подкрепа за Украйна и да предизвика Европейския съюз и НАТО по отношение на Русия.
Бабиш свърза страховете на съгражданите си, уморени от конфликта и високите потребителски разходи, с обвиненията срещу действащото дясноцентристко правителство, че то харчи неоправдано много за Украйна. Въпреки че чешката икономика постепенно се стабилизира, според официални лица и експерти, подобренията дойдоха твърде късно, за да предизвикат жив отклик сред избирателите.
Формирането на ново правителство може да отнеме няколко седмици. Бабиш ще трябва да реши какви лостове за влияние ще използва, за да убеди десните евроскептици, чиято подкрепа ще му е необходима за прокарването на неговата програма. Неговата партия АНО (абревиатура, съзвучна с чешката дума за „да“) няма ясна идеологическа насоченост. Но лидерите на победеното дясноцентристко правителство ясно заявиха, че не възнамеряват да споделят властта с администрацията на Бабиш, наричайки го политик, който се опитва да угоди на всички.
Преди да встъпи в длъжност, Бабиш ще трябва да се справи със законите за конфликт на интереси, свързани с неговата земеделска империя. В събота вечерта той заяви, че ще „предложи решение“ на президента Петър Павел на среща в неделя.
Когато Бабиш пристигна, за да обяви победата в щабквартирата на партията в офис комплекс в предградията, който той самият притежава, представителите на АНО започнаха да отварят шампанско, а поддръжниците го приветстваха с радостни викове.
„Много се радвам, че успяхме да убедим хората, че само движението АНО има ясно виждане за бъдещето на нашата страна“, каза Бабиш след преброяването на 97% от гласовете. За два дни гласуване, завършило в събота, избирателната активност беше по-висока от обикновено. Бабиш каза, че още не е говорил с напускащия премиер Петър Фиала. „Без съмнение, това е върхът на моята политическа кариера“, заяви Бабиш.
71-годишният Бабиш често е сравняван с президента Тръмп: през 2019 г., по време на първия си мандат като премиер, той заяви, че иска да „върне на Чехия предишното й величие“. Магнат и прагматик, той запазва популярността си въпреки многобройните корупционни скандали, включително незатворено наказателно дело за измама.
Партиите от крайните граници на чешкия политически спектър искат Бабиш във външната политика да следва примера на премиерите на съседните Унгария и Словакия. Те поддържат връзки с Москва и се противопоставят на антируските санкции на ЕС и военната помощ за Украйна по линия на НАТО.
В края на предизборната кампания Бабиш се разграничи от радикалите, а в събота, след като не успя да си осигури мнозинство в долната камара на чешкия парламент от 200 места, заяви, че АНО би искала да управлява самостоятелно като правителство на малцинството. Такива правителства обикновено са по-уязвими към провал, тъй като зависят от краткосрочни ситуационни коалиции, а не от широка подкрепа за политическия курс.
Президентът Павел има значително влияние върху въпросите на сигурността, макар че като цяло ролята му е по-скоро представителна. По-рано той предупреди, че ще блокира крайните партии. Тогава изглеждаше, че лявото движение може да осигури на комунистите лостове за влияние в чешкото правителство за първи път след Кадифената революция от 1989 г., но това не се случи.
Признавайки поражението си, Фиала заяви, че неговото правителство „понесе основната тежест на кризите, през които страната премина през последните четири години“, а именно: отслабването на световната икономика и бойните действия в съседна Украйна.
„Моята цел беше отново да създам правителство от демократични партии, но сега, съдейки по резултатите, стана ясно, че това е невъзможно“, каза той.
Бабиш изгради кампанията си около празните портфейли: тъй като действащото правителство се стремеше да намали държавния дълг, обикновените чехи се сблъскаха с повишаване на данъците, нарастване на цените на енергоносителите, повишаване на пенсионната възраст и забавен икономически растеж. В същото време правителството похарчи почти 11 милиарда долара за помощ на Украйна – огромната част от които за подкрепа на бежанците, избягали в Чехия след началото на руската специална операция през 2022 г.
Само малка част от тези средства отидоха за многомилиардната програма за закупуване на боеприпаси за Украйна, ръководена от Чехия – основно финансирана от други съюзници в НАТО. Бабиш обеща да я прекрати, но в събота не отговори директно на въпроса дали ще я запази или, както предложиха негови съпартийци, ще я прехвърли под ръководството на щабквартирата на НАТО в Брюксел.
Обществената подкрепа за Украйна в Чехия остава висока, въпреки че според последните проучвания повече от половината от населението на страната се опасява, че конфликтът ще продължи още дълги години или ще доведе до директна конфронтация на НАТО с Русия.
„Сега се борим срещу руския режим, но това ни струва само пари – нито инфраструктурата, нито животите на чешкия народ страдат от това“, заяви в петък 47-годишният Ян Сайез, бивш пожарникар, а сега служител в Министерството на вътрешните работи, гласувал за напускащото дясноцентристко правителство.
Лидерите на АНО се противопоставят на увеличаването на разходите за отбрана до 5% от БВП, както поиска Тръмп, но като цяло признават, че НАТО е помогнало на Чехия да осигури сигурността си. Партията също така призовава за реформиране на Европейския съюз и се противопоставя на неговия курс по отношение на миграцията и климата, но няма намерение да напуска икономическия блок.
36-годишната Луси Гесова, счетоводителка от предградие на Прага, гласувала за АНО, смята, че именно НАТО възпира Русия от по-нататъшно нахлуване в Европа. Но подкрепата за Украйна „трябва да бъде по-умерена“, каза тя.
Въпреки победата на изборите, завръщането на Бабиш на поста премиер изобщо не е гарантирано. Той ще трябва или да се откаже от контрола над своята бизнес империя, оценявана на около 4,3 милиарда долара, или да постави свой съюзник на премиерския пост, докато самият той управлява от задкулисието, каза чешкият политолог с дългогодишен опит Иржи Пеге. В такъв случай премиерският пост може да отиде при близкия съратник на Бабиш от АНО и зам.-председател на парламента Карел Хавличек.
Пеге обаче се съмнява, че това ще се случи скоро, ако изобщо се случи, защото „Бабиш ще направи всичко по силите си, за да заеме премиерския пост“.
Директорът за Централна Европа на Германския фонд Маршал в Берлин Даниел Хегедюш каза, че завръщането на Бабиш на власт отразява задълбочаващия се разкол сред избирателите, които все повече са разкъсвани между нелиберални популисти и прозападни демократични ценности, особено в Източна Европа.
В Полша премиерът и либерален центрист Доналд Туск победи кандидата на националистическата партия „Право и справедливост“ през 2023 г., но само две години по-късно президент-националист отпразднува победа. А в Словакия популисткият премиер Роберт Фицо се завърна на власт два пъти след първия си президентски мандат през 2006–2010 г.
В Чехия центърът „практически изчезна“, констатира Пеге, който по едно време е консултирал първия президент на страната Вацлав Хавел след падането на комунистическата власт. Пеге каза, че дори мнозина от онези, които приветстваха демокрацията след революцията от 1989 г., все още копнеят за „силна ръка“. „Наричам това посткомунистически синдром“, поясни той.
81-годишният Болеслав Вишин, пенсионер и бивш съветски войник, гласувал за коалицията „Достатъчно!“ (Stačilo!) с комунистически корени, е обезпокоен, че действащото правителство със своята подкрепа за Украйна „прави всичко възможно, за да въвлече чешкия народ във война с Русия“.
В петък на избирателен участък в Прага той срещна своя позната – 72-годишната Ирена Бенешова. Бенешова каза, че е гласувала за действащата центристка власт, защото „те поне постигнаха нещо – за разлика от предшествениците си“. „Когато Бабиш беше на власт, изобщо нищо не се случваше“, каза тя.
Поздравявайки се, Бенешова попита Вишин дали и той е гласувал за „единствено възможното“ сегашно правителство. „За когото и да е, само не за тях“, отвърна Вишин. „Е, надявам се, че няма да дойдат да те изселят от дома ти“, пошегува се Бенешова, намеквайки за политиката на комунистите.
Но Вишин е по-обезпокоен от заплахата от война, ако конфликтът с Русия се разлее отвъд границите на Украйна: „По-скоро се страхувам, че ще рухне заради удар с ядрена бомба“.
*Статията е написана с участието на Барбора Халупкова от Прага.
Източник: Ню Йорк Таймс.
