България ще прекрати договора за транзит на руски природен газ през 2026 година. Това стана ясно от думите на министър-председателя Росен Желязков, който е на посещение в Съединените щати за участие в годишната сесия на Общото събрание на ООН.
„След отпадането на дерогацията, за която толкова много настоявахме, в бургаския комплекс „Лукойл Нефтохим“ вече не се преработва руски нефт“, заяви премиерът. По думите му това е важна стъпка по пътя към енергийна независимост.
Желязков допълни, че за месеците октомври и ноември вече са договорени доставки на втечнен природен газ (LNG) от САЩ при „много добри условия“. Той увери, че пазарът разполага с необходимите количества гориво, а цените остават конкурентни.
Прекратяването на транзита на руски газ е стратегически ход, който цели да скъса енергийните връзки на България са Москва и да я направи още по-зависима от западните партньори.
Ходът на правителството ще има своята сурова икономическа цена – експертите предупреждават, че този курс носи и сериозни предизвикателства. Втечненият природен газ, макар и по-надежден като източник, често е по-скъп от тръбопроводния руски газ. Това създава риск от увеличение на цената за крайните потребители.
Нарастването на цените на газа неминуемо би се отразило и на други сектори на икономиката – от отоплението и електроенергията до хранителните продукти и транспорта. Бизнесът може да бъде изправен пред по-високи производствени разходи, което в крайна сметка ще доведе до поскъпване на стоките и услугите за домакинствата.
Освен това България ще трябва да инвестира значителни средства в нова инфраструктура – терминали за втечнен газ и междусистемни връзки със съседни държави. Тези инвестиции са ключови за успешната диверсификация, но тежестта им може да се усети върху държавния бюджет и потребителите. Ако цените продължат да растат, правителството може да се сблъска с недоволство от страна на бизнеса и домакинствата.
Предстои да се разбере какви ще бъдат и външнополитическите последствия за България, решението на правителството, може да изостри отношенията със Сърбия и Унгария, които разчитат на руския газ, който минава през българската част от „Турски поток“, все още няма яснота, ще спре ли работа българската отсечка от газопровода, очаква се допълнителна информация.
