![]()
Брет Хайнц
В Белия дом циркулира законопроект за санкциониране използването на военна сила от страна на САЩ срещу наркокартелите, пише Responsible Statecraft. Той може да бъде използван като оправдание за военна интервенция на САЩ в поне 60 държави, предупреждава авторът на статията Брет Хайнц.
„Изключително широк“ проект за резолюция за използване на военна сила може да предостави на президента обширни правомощия за борба с предполагаеми „наркотерористи“.
Според неотдавнашен доклад на The New York Times, в момента в Конгреса и Белия дом циркулира проект за разрешение за използване на военна сила срещу наркокартелите. Въпреки че официалният документ все още не е публикуван, наличната информация подсказва, че той може да оправдае военна намеса на САЩ в най-малко 60 държави.
През последния месец ръководената от САЩ „война срещу наркотиците“ рязко се изостри: след като Белият дом подписа секретна директива, санкционираща атаки срещу латиноамерикански наркокартели, страната увеличи военното си присъствие в региона и започна серия от смъртоносни въздушни удари по търговски кораби, за които се твърди, че са използвани за контрабанда на наркотици, в международните води на Карибите. Организацията Human Rights Watch определи тези удари като „незаконни извънсъдебни екзекуции“.
В администрацията на Тръмп възникват спорове колко далеч трябва да стигне новата кампания срещу наркотиците. Когато по-рано тази година Агенцията за борба с наркотиците (DEA) предложи използването на американската армия за атаки срещу картели в Мексико, представители на Пентагона и други ведомства възразиха, отчасти защото изпълнителната власт нямаше достатъчно правни основания за такива действия.
„Разрешение за използване на военна сила“ (Authorization for Use of Military Force, AUMF) е инструмент, който често се използва за юридическо обосноваване на военни действия. Законът, приет след атентатите на 11 септември 2001 г., стана основа за „глобалната война срещу терора“ и се използваше за преследване на множество заподозрени, които нямат връзка със събитията от 11 септември. Заради изключително широките формулировки разрешението от 2001 г. досега е било използвано за оправдание на интервенции в поне 22 държави.
Новото предложение, насочено срещу „наркотерористи“, е внесено от конгресмена Кори Милс. То е изготвено по модел на разрешението от 2001 г., но със срок от пет години, без конкретно посочени цели и без географски ограничения.
Харвардският професор Джак Голдсмит го определя като „невероятно широко“ и по същество „неограничено разрешение за водене на война срещу неопределен брой държави, организации и лица, които президентът може да сметне за обект на удара“. Според проекта президентът ще има правомощия да използва „всички необходими и подходящи сили срещу тези държави, организации или лица, които той сметне за наркотерористи“, включително и срещу тези, които ги финансират или подкрепят.
Белият дом вече добави редица латиноамерикански наркокартели в списъка с „чуждестранни терористични организации“. Ако проектът бъде одобрен, президентът ще има възможност да започне война срещу всяка от тях, независимо от местоположението.
Пример: картелът „Синалоа“, включен в списъка през февруари, според DEA действа в поне 47 държави – включително Албания, Австралия, Белгия, Чили, Китай, Германия, Индия, Италия, Нидерландия, Нигерия, Испания, Великобритания и много други. Само това би оправдало военни интервенции в над 40 държави. А добавянето на други картели като CJNG или Tren de Aragua разширява списъка още повече – Аржентина, Бразилия, Турция, Венецуела и др.
Критиците предупреждават, че новият законопроект може да обедини двата най-големи провала на американската политика – войната срещу наркотиците и войната срещу терора – в единна концепция, която може да разшири военните конфликти в цялото Западно полукълбо и отвъд него.
Източник: Responsible Statecraft